Тилю Колев
Тилю Колев | |
български офицер | |
Звание | Генерал-майор |
---|---|
Служи на | България |
Род войски | Пехота |
Военно формирование | 21-ви пехотен полк 29-и пехотен полк |
Командвания | 29-и пехотен полк 30-и пехотен полк 42-ри пехотен полк (БВ) 1-ва бр. от 11-а див. (ПСВ) |
Битки/войни | Сръбско-българска война Балканска война Междусъюзническа война Първа световна война |
Награди | Вижте по-долу |
Образование | Национален военен университет |
Дата и място на раждане | 15 февруари 1859 г. (стар стил)
|
Дата и място на смърт | 21 септември 1928 г.
|
Погребан | Централни софийски гробища, София, Република България |
Тилю Колев Колев е български военен деец, генерал-майор, участник в Сръбско-турска война (1876), Сръбско-българската война (1885), в Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913), като командир на 42-ри пехотен полк и в Първата световна война (1915 – 1918), като командир на 1-ва бригада от 11-а пехотна македонска дивизия.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Тилю (понякога Тильо) Колев е роден на 15 февруари 1859 г. в с. Голямо Асеново. Взема участие в Сръбско-турска война (1876) като доброволец в четата на Панайот Хитов.[1] През 1883 г. завършва Военно на Негово Княжеско Височество училище в 4-ти випуск и на 30 август е произведен в чин подпоручик. Взема участие в Сръбско-българската война (1885), след което на 30 август 1886 г. е произведен в чин поручик, а на 2 август 1899 г. в чин майор.
През 1900 г. майор Колев служи като командир на дружина в 21–ви пехотен средногорски полк. През 1904 г. е произведен в чин подполковник. В началото на 1906 г. подполковник Колев, като помощник-командир поема временното командване на 29-и пехотен ямболски полк, на която длъжност е до 19 април 1907. В периода (1909 – 1910) командва 30-и пехотен шейновски полк, като през 1910 г. е произведен в чин полковник.
През Балканските войни (1912 – 1913) е командир на 42-ри пехотен полк, който е част от състава на 3-та бригада от 3-та пехотна балканска дивизия. След Междусъюзническата война излиза в запаса. По време на Първата световна война (1915 –1918) отново е мобилизиран и е назначен за командир на 1–ва пехотна бригада от 11–а пехотна македонска дивизия, с която воюва на южния фронт.
Генерал-майор Тилю Колев умира на 21 септември 1928 година.
Военни звания
[редактиране | редактиране на кода]- Подпоручик (20 октомври 1883)
- Поручик (30 август 1886)
- Капитан
- Майор (2 август 1899)
- Подполковник (1904)
- Полковник (1910)
- Генерал-майор
Награди
[редактиране | редактиране на кода]- Военен орден „За храброст“ IV степен 1 клас
- Царски орден „Св. Александър“ V степен с мечове
- Народен орден „За военна заслуга“ IV степен на военна лента
- Народен орден „За военна заслуга“ III степен с военно отличие
- Орден „За заслуга“ на обикновена лента
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- Колев, Т. Българските доброволци в Сръбско-турската война 1876 година. Казанлък, печатница "Надежда", 1896.
- Колев, Т. Кратко ръководство по военното възпитание и обучение : Състав. по прогр. за полковите уч. команди. Карлово, 1908.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Чолов, П., „Българските въоръжени чети и отряди през XIX век“, София, 2003, Академично издателство „Марин Дринов“, ISBN 954-430-922-5, стр. 147
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.
- София помни
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
- Генерал-майори от Царство България
- Четници в четата на Панайот Хитов
- Доброволци в Сръбско-турската война (1876)
- Български военни дейци от Сръбско-българската война
- Български военни дейци от Балканските войни
- Български военни дейци от Първата световна война
- Български офицери от Тракия
- Носители на орден „За храброст“ IV степен
- Носители на орден „Свети Александър“
- Носители на орден „За военна заслуга“
- Носители на орден „За заслуга“
- Четвърти випуск на Националния военен университет „Васил Левски“
- Родени в област Хасково
- Погребани в Централните софийски гробища