Търница
| Търница Трница | |
| — село — | |
 Хотел „Кораб“ в Търница | |
  Търница | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Положки |
| Община | Маврово и Ростуше |
| Географска област | Горна Река |
| Надм. височина | 1352 m |
| Население | 0 души |
| Пощенски код | 1256 |
| Търница в Общомедия | |
Търница (на македонска литературна норма: Трница) е бивше село в Северна Македония, на територията на община Маврово и Ростуше.
География
[редактиране | редактиране на кода]
Местността Търница се намира на пътя Маврово - Дебър, на левия бряг на Мавровската река, в подножието на планината Бистра. От Търница се отделя пътят към селата Беличица и Вълковия. В Търница има мотел „Кораб“, паметник на партизанина от този край Живко Брайковски и църква „Свети Никола“.
История
[редактиране | редактиране на кода]В края на XIX век Търница е албанско село в Реканска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Търница (Térnitza) е посочено като село с 30 домакинства, като жителите му са 94 албанци православни.[1]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Търница има 240 жители арнаути мохамедани.[2]
След Междусъюзническата война селото попада в Сърбия.
На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Търница като албанско село.[3]
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Търница
Мустафа, местен лидер на Бали Комбетар- Сабри Качак (? – 1905), разбойник, осъждан от османските власти, избягал от Битолския затвор към 1903 г. и продължил да разбойничества.[4]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 176 – 177.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 264.
- ↑ Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
- ↑ Дебър, година І, бр.5, 2 юли 1905, с.3-4.
| |||||||||||
