Направо към съдържанието

Уголино ди Нерио

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Уголино ди Нерио
италиански художник от Сиенската школа, работил в града от 1317 г.
Роден
1280 г.
Починал
1330 г. (50 г.)
Кариера в изкуството
НаправлениеСиенска школа
Известни творби„Мадоната с детето“
Уголино ди Нерио в Общомедия
Св. Маргарита с кръст в ръка. ок. 1330. Музей на изкуството, Портланд

Уголѝно ди Нèрио (на италиански: Ugolino di Nerio; * ок. 1280 в Сиена, Сиенска република, † 1330 – 1335, пак там) е италиански художник, известен така също и под името Уголино да Сиена, представител на Сиенската школа, работил в града от 1317 г.

Той е един от най-верните последователи и ученици на Дучо ди Буонинсеня. Неговото име на няколко пъти се споменава в архивните документи от 5 септември 1317 до 6 февруари 1327 г., а Джорджо Вазари съставя за него кратка биография. Неговите произведения, с изключение на Полиптиха от църквата Санта Кроче, нямат подписи и дати на изготвяне.

Три части от полиптиха от църквата Санта Кроче. От средния ред: Йоан Кръстител, апостоли Павел и Петър. Отгоре: Св. Матей и св. Елисавета Унгарска, Матей и Яков младши, Яков старши и Филип. Берлин, Държавен музей

Полиптих за олтара на църквата Санта Кроче

[редактиране | редактиране на кода]

Полиптихът от църквата Санта Кроче изиграва главна роля за връщането на творчеството на Уголино ди Нерио от небитието, позволявайки да се определи маниера на художника.

Санта Кроче е главен и най-голям францискански храм във Флоренция. Строителството му е започнато през 1294 г. Полиптихът е поръчан на Уголино в средата на 1320-те г. и е първият голям олтар в този храм. След завършване на живописните работи и монтажа полиптихът стои в главния олтар до 1566 г., когато е преместен, за да освободи място за скинията – дело на Вазари. Полиптихът е разглобен и разпродаден на части. За този факт са останали свидетелствата на Джовани Баканели (1647 г.), съумял да нарисува трима францискански светии от това произведение, и отец Дела Вале (1784 г.), кратко описал полиптиха и разказва, че централният панел с изображението на Мадоната има подпис на автора UGOLINO DE SENIS ME PINXIT (Уголино от Сиена ме изобрази).

Между 1785 и 1789 г. известният познавач и ценител на старинното изкуство д’Ажанкур поръчва рисунка на полиптиха на олтара на Санта Кроче, когато той е почти цял. Голяма част от картините от полиптиха са придобити от крупния английски колекционер на италианска живопис Уилям Янг Отли. По-късно германският учен Густав Фридрих Вааген (1794 – 1868) – първи директор на Пруската кралска художествена галерия придобива няколко картини от колекцията на Отли.

  • James H. Stubblebine. Duccio Di Buoninsegna and His School. Vol. I and Vol. II. Princeton University Press. 1979.
  • Ada Labriola, Simone Martini e la pittura gotica a Siena: Duccio di Buoninsegna, Memmo di Filippuccio, Pietro Lorenzetti, Ugolino di Nerio, Ambrogio Lorenzetti, Lippo Memmi, Matteo Giovanetti, Naddo Ceccarelli, Bartolomeo Bulgarini, Niccolo di ser Sozzo, Milano, 2008
  • Bomford, D., et al., Art in the Making: Italian Painting before 1400, exhib. cat. 1989 (London NG)
  • Jill Dunkerton et al. Giotto to Durer. Early Renaissance Painting in The National Gallery. Yale University Press, 1991.
  • Torriti, Piero. La Pinacoteca nazionale di Siena: i dipinti. Genova: SAGEP, 1990.