Направо към съдържанието

Уитни Хюстън

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Уитни Хюстън
Whitney Elizabeth Houston
американска певица
Родена
Починала
ПогребанаСАЩ
Етносафроамериканци
Религиябаптизъм
НаградиГрами[1]
Зала на славата на рокендрола (2020)
Музикална кариера
Стилпоп музика, ритъм и блус, соул, госпъл
Инструментивокал
Глассопран
Активност1976 – 2012
ЛейбълArista Records, „Ар Си Ей Рекърдс“
Подпис
Уебсайтwww.whitneyhouston.com
Уитни Хюстън в Общомедия

Уитни Хюстън (на английски: Whitney Elizabeth Houston) е американска певица в стиловете поп и R&B. Изявява се и като актриса, филмов и звукозаписен продуцент, поетеса и модел. Наричана е също Гласът (на английски: „The Voice“)[2].

Приживе има повече от 170 милиона продадени записа, над 200 златни, платинени и сребърни плочи и 6 награди „Грами“, което я нарежда сред най-успешните изпълнителни за своето време[3][4]. Дълго преди своята смърт губи трайно гласа си, което се предполага, че е в резултат и на злоупотребата с наркотици[5].

През 1980-те години е сред първите чернокожи изпълнители, излъчвани редовно по телевизия MTV[6]. Първият албум на Уитни Хюстън носи нейното име и поставя рекорд за най-много продажби на дебютен албум. Следващият ѝ албум, „Уитни“ (Whitney) става първият албум на жена, дебютирал като № 1 в Billboard 200. Поставя нов рекорд, когато седем нейни композиции стават № 1 в класацията Billboard Hot 100. През 90-те години на ХХ век приема няколко филмови роли, като през 1992 г. участва в „Бодигард“ (The Bodyguard). Музиката към филма поставя рекорд в САЩ за най-много продажби на саундтрак, а композицията „I Will Always Love You“ става един от женските сингли с най-многобройни продажби[7].

Биография

[редактиране | редактиране на кода]

Ранни години

[редактиране | редактиране на кода]

Уитни Елизабет Хюстън е родена на 9 август 1963 в Нюарк, Ню Джърси. Тя е дъщеря на Сиси Хюстън, успешна ритъм-енд-блус беквокалистка и братовчедка на звездата Дион Уоруик. Уитни започва да пее в църковен хор в родния си град, а на 11 вече изпълнява соловите партии. Пее и като беквокалист с Шака Кан, Лу Роулс и с майка си. Започва работа като модел с фотосесии за различни списания и участва в няколко епизода на ТВ сериала Give Me A Break. Уитни продължава кариерата си като певица. Първият ѝ хит е в дует с Теди Пендерграс през 1984 – „Прегърни ме“ (Hold Me). През 1983 г. тя подписва договор с Ариста рекърдс /Arista Records/.

Първи албум

[редактиране | редактиране на кода]

Дебютният ѝ албум излиза през 1985 и продажбите наброяват над 22 милиона копия. През 1986 г. Уитни е удостоена с 6 музикални награди на Billboard, 5 „Американски музикални награди“, наградата на MTV за най-добър видеоклип („How Will I Know“) и наградата на списание Rolling Stone за най-добър албум на годината. През 1987 г. Уитни представя следващия си албум, „Уитни“. Общо 19 милиона копия от албума са продадени и той влиза в класациите под номер 1 – първият такъв случай в историята за жена. Албумът ѝ осигурява две „Американски музикални награди“ и музикалната награда на Billboard. На церемонията по връчването на наградите Грами през 1988 г. тя печели в категорията „Най-добро вокално изпълнение от жена“ („I Wanna Dance With Somebody“).

1990-те години

[редактиране | редактиране на кода]
Уитни Хюстън изпълнява Saving All My Love for You по време на концерта „Добре дошли вкъщи, герои, с Уитни Хюстън“; 1990 г.

През 1990 г. Уитни представя албума „I'm Your Baby Tonight“, но продава само 10 милиона копия, което е сравнително по-малко от предишните ѝ продажби. Въпреки това, албума ѝ осигурява още Американски и Billboard музикални награди. През юли 1992 тя се омъжва за певеца Боби Браун. През март 1993 Уитни ражда момиче – Боби Кристина. Бракът на Уитни и Боби е бурен. Между твърденията за семейно насилие, употреба на наркотици и многото арести на Боби, Уитни Хюстън твърдо стои зад съпруга си. Следващият ход в кариерата на Уитни идва с ролята на разглезена певица, преследвана от вманиачен фен, във филма „Bodyguard“ (1992), в който ѝ партнира Кевин Костнър. Музиката на филма се продава в тираж от 34 милиона копия и подпомага музикалната ѝ кариера с три от най-големите ѝ хита – „I Have Nothing“, „I'm Every Woman“ (кавър по Шака Кан) и „I Will Always Love You“ (кавър по песен на Доли Партън). Следват 9 награди на Billboard, три награди Grammy, 8 Американски музикални награди. През 1995 г. Уитни отново се изявява като актриса в „Сладка въздишка“, а приносът ѝ към саундтрака е песента „Exhale (Shoop Shoop)“. През 1996 г. Уитни играе заедно с Дензъл Уошингтън в „Жената на проповедника“ и получава номинация за Грами със саундтрака към филма. Независимо от слуховете, че не могат да се понасят, Уитни и Марая Кери работят заедно над песента „When You Believe“ за анимацията „Принцът на Египет“. Сингълът излиза в „My Love Is Your Love“ – първия албум с нови песни на Уитни през последните осем години. По време на завидната си кариера Уитни винаги е изпитвала чувство за отговорност към по-малко щастливите от нея. Тя основава фондацията с идеална цел „Whitney Houston Foundation For Children“, чрез която помага на бездомни деца и на деца с рак или СПИН.

2000 – 2012

[редактиране | редактиране на кода]
Уитни Хюстън; 2010 г.; Лондон

През 2000 г. тя е арестувана на Хаваите по обвинения в притежание на наркотици, а баща ѝ я дава на съд. Певицата рязко отслабва и това, в съчетание с няколко участия, които отказва в последния момент, подхранва слуховете, че е пристрастена към наркотиците. Уитни признава, че има подобни проблеми в телевизионно интервю с Даян Сойер. Тя продължава да издава нови албуми като „Greatest Hits“ през 2000, „Love, Whitney“ през 2001, „Just Whitney...“ през 2002, и „One Wish“, коледен албум, през 2003. Макар и актьорската ѝ кариера да е в застой, Уитни продуцира филми, сред които „Дневниците на принцесата“ (2001). През 2001 г. Уитни счупва рекорда на Марая Кери за най-голяма сделка в областта на звукозаписа, като преподписва договора си с Arista Records за 100 млн. долара.

Смърт

[редактиране | редактиране на кода]
Хотелът Бевърли Хилтън, където Уитни Хюстън е намерена мъртва

На 11 февруари 2012 г. Хюстън е открита от неин роднина, потопена във ваната на хотелската си стая в хотел Бевърли Хилтън в Бевърли Хилс[8] Екипът за бърза помощ пристига в 15:30 ч. и се опитва да я съживи в продължение на около 20 минути. Хюстън е обявена за мъртва в 15:55 часа местно време.[9] Местната полиция съобщава, че няма явни следи за криминално престъпление.

На 13 февруари 2012 г. местните власти съобщават, че смъртта на певицата вероятно е не удавяне, а резултат от комбинация от лекарството Ксанакс с други антидепресанти и с алкохол.[10] Водата, която е открита в нейните дробове при аутопсията, е била недостатъчна, за да причини нейното удавяне.

Дискография

[редактиране | редактиране на кода]

Студийни албуми

[редактиране | редактиране на кода]

Саундтрак албуми

[редактиране | редактиране на кода]

Компилации

[редактиране | редактиране на кода]

Live албуми

[редактиране | редактиране на кода]

Преиздания

[редактиране | редактиране на кода]

EP албуми

[редактиране | редактиране на кода]

Видео албуми

[редактиране | редактиране на кода]

Сингли

[редактиране | редактиране на кода]
  • 1985: All at Once, Thinking About You, You Give Good Love, Saving All My Love for You, How Will I Know
  • 1986: Greatest Love of All
  • 1987: I Wanna Dance with Somebody (Who Loves Me), Didn't We Almost Have It All, So Emotional
  • 1988: Where Do Broken Hearts Go, Love Will Save the Day, One Moment in Time, I Know Him So Well
  • 1989: Takin' a Chance
  • 1990: I'm Your Baby Tonight, All the Man That I Need
  • 1991: The Star Spangled Banner, Miracle, My Name Is Not Susan, I Belong to You
  • 1992: We Didn't Know, I Will Always Love You
  • 1993: I'm Every Woman, I Have Nothing, Run to You, Queen of the Night
  • 1995: Exhale (Shoop Shoop)
  • 1996: Count on Me, Why Does It Hurt So Bad, I Believe in You and Me
  • 1997: Step by Step, My Heart Is Calling
  • 1998: When You Believe
  • 1999: Heartbreak Hotel, It's Not Right but It's Okay, My Love Is Your Love
  • 2000: I Learned from the Best, Could I Have This Kiss Forever, If I Told You That, Same Script, Different Cast, Fine
  • 2001: The Star Spangled Banner
  • 2002: Whatchulookinat, One of Those Days
  • 2003: Try It on My Own, Love That Man, One Wish (for Christmas)
  • 2009: I Look to You, Million Dollar Bill
  • 2012: Celebrate, His Eye Is on the Sparrow

Видеоклипове

[редактиране | редактиране на кода]
Видеоклип Премиера Албум
You give good love 1985 Whitney Houston
All at once 1985 Whitney Houston
Saving all my love for you 1985 Whitney Houston
How will I know 1985 Whitney Houston
Greatest love of all 1986 Whitney Houston
I wanna dance with somebody (Who loves me) 1987 Whitney
So emotional 1987 Whitney
Where do broken hearts go 1988 Whitney
One moment in time 1988 -
I'm your baby tonight 1990 I'm your baby tonight
All the man that I need 1991 I'm your baby tonight
The star spangled banner 1991 -
Miracle 1991 I'm your baby tonight
My name is not Susan 1991 I'm your baby tonight
I belong to you 1991 I'm your baby tonight
I will always love you 1992 The Bodyguard soundtrack
I'm every woman 1993 The Bodyguard soundtrack
I have nothing 1993 The Bodyguard soundtrack
Run to you 1993 The Bodyguard soundtrack
Queen of the night 1994 The Bodyguard soundtrack
Exhale (Shoop shoop) 1995 Waiting to exhale
Count on me 1996 Waiting to exhale
I believe in you and me 1996 The preacher's wife
Step by step 1997 The preacher's wife
Heartbreak hotel 1999 My love is your love
It's not right but it's okay 1999 My love is your love
My love is your love 1999 My love is your love
I learned from the best 1999 My love is your love
Could I have this kiss forever 2000 Whitney: The greatest hits
If I told you that 2000 Whitney: The greatest hits
Fine 2000 Whitney: The greatest hits
Whatchulookinat 2002 Just Whitney...
One of those days 2002 Just Whitney...
Try it on my own 2003 Just Whitney...
I look to you 2009 I look to you
Million dollar bill 2009 I look to you
Celebrate 2012 -

Турнета

[редактиране | редактиране на кода]
  • The Greatest Love World Tour (1986)
  • Moment of Truth World Tour (1987 – 1988)
  • Feels So Right Japan Tour (1990)
  • I'm Your Baby Tonight World Tour (1991)
  • The Bodyguard World Tour (1993 – 1994)
  • The Pacific Rim Tour (1997)
  • The European Tour (1998)
  • My Love Is Your Love World Tour (1999)
  • Soul Divas Tour (2004)
  • Nothing but Love World Tour (2009 – 2010)
  • Whitney Houston Hologram Tour (2020)

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ www.grammy.com // Посетен на 14 март 2020 г.
  2. ↑ www.guardian.co.uk
  3. ↑ Offizielle Whitney Houston Biografie: [1]
  4. ↑ Gold – und Platinstatistik, архив на оригинала от 14 февруари 2012, https://web.archive.org/web/20120214155044/http://www.whitney-fan.de/infos/gold-platin/, посетен на 12 февруари 2012 
  5. ↑ CNN Report
  6. ↑ www.guardian.co.uk. 12 февруари 2012
  7. ↑ www.guardian.co.uk. 12 февруари 2012
  8. ↑ Did Whitney Houston drown in the bath after taking prescription drugs?
  9. ↑ latimesblogs.latimes.com. 12 февруари 2012
  10. ↑ www.focus-news.net

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Уитни_Хюстън&oldid=12370290“.