Направо към съдържанието

Ундине (бронепалубен крайцер, 1902)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
„Ундине“
SMS Undine
„Ундине“ на пълна пара.
Флаг Германия
Клас и типБронепалубен крайцер от типа „Газеле“
ПроизводителHowaldtswerke в Кил, Германска империя
Служба
Заложен1901 г.
Спуснат на вода11 декември 1902 г.
Влиза в строй5 януари 1904 г.
Потънал7 ноември 1915 г.
Състояниеизвън експлоатация
Основни характеристики
Водоизместимост2706 t (нормална);
3112 t (пълна)
Дължина105,0 m
Дължина по водолинията
104,4 m
Ширина12,4 m
Газене4,81 m
Броняна палубата: 25 mm
(по скосовете до 50 mm);
щитове оръдия: 50 mm;
на бойната рубка: 80 mm
Задвижване2 трицилиндрови парни машини с тройно разширение;
9 водотръбни котли „военноморски“ тип
Мощност8000 к.с. (5,9 МВт)
Движител2 гребни винта
Скорост21,5 възела
(39,8 km/h)
Далечина на
плаване
4400 морски мили на ход 12 възела;
Запас гориво: 700 t въглища
Екипаж270 души
Кръстен в чест на:Ундина
Въоръжение
Артилерия10x1 105 mm (SK L/40)
Торпедно
въоръжение
2x1 450 mm ТА
„Ундине“ в Общомедия

Ундине (на немски: SMS Undine[~ 1]) е немски бронепалубен крайцер от времето на Първата световна война, последният кораб от серията крайцери на типа „Газеле“, построени за Имперския германски флот. В 1901 г. е заложен на стапелите на корабостроителницата „Howaldtswerke“ в Кил, спуснат на вода през декември 1902 г., януари 1904 г. влиза в състава на Хохзеефлоте (Флота на откритото море). Въоръжен е с батарея от десет 105 mm оръдия и два 450 mm торпедни апарата. Развива скорост от 21,5 възела (39,8 km/h).

Първоначално „Ундине“ се използва като учебен артилерийски кораб за канонирите на германския флот. През ноември 1904 г., на маневри в Кил, той се сблъсква с миноносеца SMS S26, при това загиват 33 души, миноносецът потъва. След началото на Първата световна война, през август 1914 г., служи на Балтика като кораб на бреговата отбрана. На 7 ноември 1915 г. е атакуван от британската подводница HMS E19, която изстрелва по крайцера две торпеда. От попадението на второто торпедо детонира склада с боеприпаси. „Ундине“ се взривява и потъва, но при това загиват само 14 души от екипажа.

Ундине след спускането на вода

„Ундине“ е заложен по договор „J“[~ 2], корпуса е заложен в „Howaldtswerke“ в Кил 1901 г. Спуснат на вода на 11 декември 1902 г., след което започват довършителните работи. На 5 януари 1904 г. влиза в състава на флота на откритото море[1]. Корабът е 105 m дълъг, 12,2 m широк, с газене от 4,11 m, водоизместимост 3112 t при пълно бойно натоварване[2]. Двигателната установка се състои от две „Компаунд“ трицилиндрови парни машини производство на Howaldtswerke. Тя развива мощност от 8 хиляди к.с. (6 kW). Корабът развива скорост от 21,5 възела (39,8 km/h). Парата за машините се образува в десет водотръбни котли „военноморски“ тип. Крайцерът може да носи 700 тона въглища, което осигурява далечина на плаване 3560 морски мили (6610 km) на скорост в 10 възела (19 km/h). Екипажът се състои от 14 офицера и 256 матроса[1].

Въоръжението на крайцера са десет 105 mm скорострелни оръдия система SK L/40[~ 3] на единични лафети. Две оръдия са в редица на носа, шест по бордовете, по три на всеки борд и две в редица на кърмата. Общият боекомплект е 1000 изстрела, по 100 на оръдие. Оръдията са с прицелна далечина на стрелбата 12 200 m. Също така корабът е въоръжен с два 450 mm подводни торпедни апарати с общ запас от пет торпеда.[3]. Корабът е защитен от бронирана палуба дебела от 20 до 25 mm. Дебелината на стените на рубката е 80 mm, оръдията са защитени с тънки щитове с 50 mm дебелина[4].

История на службата

[редактиране | редактиране на кода]

След влизането в строй на „Ундине“ е зачислен към учебната ескадра и се използва като учебен артилерийски кораб[5]. В нощта на 17 ноември 1904 г. „Ундине“ се сблъзква с миноносеца S26 на маневри близо до Кил. S26 и други кораби на 4-та флотилия миноносци предприемат учебна нощна атака на „Ундине“. Крайцерът плава с изгасени светлини, но при приближаването на миноносците екипажът включва светлините, които ослепяват S26. Миноносецът случайно минава пред крайцера и той го помита и потопява. В хода на инцидента на миноносеца загиват офицер и 32 матроса[6].

След началото на Първата световна война, през август 1914 г., корабът е изпратен на Балтика като кораб на бреговата отбрана[5]. На 7 ноември 1915 г. „Ундине“ се намира северно от нос Аркона заедно с два разрушителя и е атакуван от британската подводница HMS E19 под командването на капитан 3-ти ранг Френсис Кроми. От разстояние километър Е19 изстрелва по крайцера две торпеда, като и двете попадат в целта[7][8]. Попадението на второто торпедо предизвиква детонация на погреб за боеприпаси[9]. „Ундине“ се взривява и бързо потъва (в 13.08), но при това са убити само 14 души. по-голямата част от екипажа е спасена от разрушителите[5]. Две седмици преди това е потопен броненосният крайцер „Принц Адалберт“. Тези две значителни загуби карат командването на флота да съкрати активността му в Балтика до края на годината[9].

  1. Префиксът „SMS“ е от на немски: Seiner Majestat Schiff (Кораб на Негово Величество).
  2. Германските кораби при началото на тяхното строителство получават временни имена. За новите кораби се избират букви. Тези кораби, които трябва да заменят стари или загубени кораби получават приставкатаЕрзац“ пред името на заменяемия кораб.
  3. Съгласно номенклатурата на артилерията на флота на Германската империя „SK“ (Schnelladekanone) означава „скорострелно оръдие“, а L/40 означава сравнителната дължина на оръдието в калибри. В дадения случай L/40 означава, че дължината на оръдието съставлява 40 негови калибра (105 × 40).
  1. а б Gröner, pp. 99 – 101
  2. Gröner 1990, с. 100.
  3. Gröner, p. 101
  4. Gröner, p. 99
  5. а б в Gröner, p. 102
  6. „Naval Notes—Germany“, p. 1450
  7. Polmar & Noot, p. 45
  8. Compton-Hall, p. 151
  9. а б McCartney, p. 26
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата SMS Undine (1902) в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​