Направо към съдържанието

Уолтър Гилбърт

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Уолтър Гилбърт
Walter Gilbert
американски биохимик
Роден
21 март 1932 г. (92 г.)
Учил вХарвардски университет
Кеймбриджки университет
Научна дейност
Областбиохимия, физика
Учил приАбдус Салам
Работил вХарвардски университет
НаградиНобелова награда за химия (1980)
Семейство
СъпругаСилия Стоун
Деца2
Уолтър Гилбърт в Общомедия

Уолтър Гилбърт (на английски: Walter Gilbert) е американски биохимик, физик, пионер на молекулярната биология и лауреат на Нобелова награда за химия от 1980 г.[1][2]

Ранен живот и образование

[редактиране | редактиране на кода]

Гилбърт е роден на 21 март 1932 г. в Бостън, Масачузетс, в семейството на Ема Коен, детски психолог, и Ричард Гилбърт, икономист.[2][3] Когато Гилбърт е на 7 години, семейството се премества във Вашингтон, където баща му работи с Хари Хопкинс. Там Гилбърт се запознава със Селия Стоун, за която се жени на 21-годишна възраст.[4]

След като завършва средното си образование, той е приет в Харвардския университет, откъде получава бакалавърска степен по химия и физика през 1953 г. и магистърска степен по физика през 1954 г.[2] Записва докторантура по физика в Кеймбриджкия университет, където негов ментор е нобеловият лауреат Абдус Салам.[2][5] Защитава дисертацията си през 1957 г.

Научна дейност

[редактиране | редактиране на кода]

През 1956 г. Гилбърт се завръща в Харвардския университет, където е назначен за асистент по физика през 1959 г.[2] Жена му работи за Джеймс Уотсън, което събужда интерес у Гилбърт към молекулярната биология. Уотсън и Гилбърт ръководят съвместна лаборатория през 1960-те години, когато Уотсън напуска в полза на друга лаборатория.[6] През 1964 г. Гилбърт е повишен на доцент по биофизика, а през 1968 г. – на професор по биохимия.[2]

Той е съосновател на биотехнологичните компании Biogen и Myriad Genetics, служейки като първи председател на съответните им бордове на директорите. Напуска работата си в Харвард, за да работи като изпълнителен директор на Biogen, но впоследствие е помолен да напусне от борда на директорите на компанията.[7]

Гилбърт е сред ранните привърженици на секвенирането на човешкия геном. През 1985 г. се завръща в Харвард.[8] Гилбърт е явен критик на нобеловия лауреат Дейвид Балтимор, който се замесва в научен скандал.[9] Гилбърт се включва и в ранния спор относно причината за СПИН.[10]

Заедно със свой студент, Гилбърт първи пречиства лактозен репресор.[11] С друг свой студент разработва нов метод за ДНК секвениране.[12][13]

През 1980 г. Гилбърт е удостоен с Нобелова награда за химия за работата си по разработване на методи за определяне на секвенциите на нуклеотидите в нуклеинова киселина.

Гилбърт първи предлага съществуването на интрони и екзони през 1978 г.[14] През 1986 г. предлага хипотезата „РНК-свят“ за произхода на живота,[15] основавайки се на идея, предложена първоначално през 1967 г. от Карл Вьозе.

След като се пенсионира от Харвардския университет през 2001 г., Гилбърт започва художествена кариера, комбинирайки изкуството с науката. Изкуството му е фокусирано върху дигиталната фотография.[8][16]

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Nobel Prize autobiography: Walter Gilbert
  2. ↑ а б в г д е Shampo MA, Kyle RA. Walter Gilbert--1980 Nobel Prize for Chemistry // Mayo Clin. Proc. 78 (5). май 2003. DOI:10.4065/78.5.588. с. 588.[неработеща препратка]
  3. ↑ Home – the Chicago Literary Club // Архивиран от оригинала на 2012-05-19. Посетен на 2020-05-12.
  4. ↑ Saltzman, Jonathan. Five things you should know about Wally Gilbert // The Boston Globe. 31 март 2018. Посетен на 1 април 2018.
  5. ↑ Gilbert, Walter. On generalised dispersion relations and meson-nucleon scattering. University of Cambridge, 1958. OCLC 879396761.
  6. ↑ Watson, James D. Genes, Girls and Gamow. 2003.
  7. ↑ Kanigel, Robert. The Genome Project // The New York Times Magazine. 13 декември 1987.
  8. ↑ а б Johnson, Carolyn Y. A physicist, biologist, Nobel laureate, CEO, and now, artist // 13 март 2015.
  9. ↑ Kolata, Gina. Inquiry lacking due process // The New York Times Books. 25 юни 1996.
  10. ↑ Cohen, Jon. The Duesberg Phenomenon // Science 266 (5191). 9 декември 1984. DOI:10.1126/science.7992043. с. 1643 – 1644.
  11. ↑ Gilbert, Walter и др. Isolation of the lac repressor // PNAS 56 (6). декември 1966. DOI:10.1073/pnas.56.6.1891. с. 1891 – 1898.
  12. ↑ Allan, Maxam и др. Sequencing end-labeled DNA with base-specific chemical cleavages // Methods in Enzymology 65 (1). 1980. DOI:10.1016/S0076-6879(80)65059-9. с. 499 – 560.
  13. ↑ Maxam, A. и др. A new method for sequencing DNA // Proceedings of the National Academy of Sciences of the United States of America 74 (2). 1977. DOI:10.1073/pnas.74.2.560. с. 560 – 564.
  14. ↑ Gilbert, Walter. Why genes in pieces // Nature 271 (5645). 9 февруари 1978. DOI:10.1038/271501a0. с. 501.
  15. ↑ Gilbert, W. Origin of life: The RNA world // Nature 319 (6055). 1986. DOI:10.1038/319618a0. с. 618.
  16. ↑ Wally Gilbert „Worlds“ // Посетен на 26 декември 2019.
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Уолтър_Гилбърт&oldid=12086291“.