Ута от Баленщет
| Ута Баленщет | |
 | |
| Лични данни | |
|---|---|
| Родена | 1000 г.
|
| Починала | около 23 октомври 1046 г.
|
| Семейство | |
| Династия | Аскани |
| Баща | Адалберт I фон Баленщет |
| Майка | Хида |
| Брак | Екехард II |
| Герб |  |
| Ута Баленщет в Общомедия | |
Ута Баленщет (на немски: Uta von Ballenstedt, * ок. 1000 в Баленщет, † 23 октомври пр. 1046) от род Аскани в Саксония-Анхалт е омъжена за маркграф Екехард II от Майсен.[1]
Произход
[редактиране | редактиране на кода]Тя е дъщеря на граф Адалберт I фон Баленщет (* 970) и неговата съпруга Хида, дъщеря, наследничка на маркграф Ходо I (965–993) от Лужица и на Фредеруно († 1015). Ута е сестра на Езико от Баленщет († 1060), граф на Баленщет, родоначалник на род Аскани, женен за Матилда Швабска († 1032).[2]
Брак
[редактиране | редактиране на кода]
Ута се омъжва през 1026 г. за Екехард II (985-1046), маркграф на Майсен и маркграф на Лужица. Бракът остава бездетен. С този брак свършва родът на Екехардините.[3][4]
Ута в архитектурата
[редактиране | редактиране на кода]Наумбургската катедрала „Свети апостоли Петър и Павел“ е базилика, намираща се в историческия център на град Наумбург в Саксония-Анхалт, Германия. Екехард и Ута са между 12-те дарители за построяването и. В западната част на катедралата на височина примерно около три метра се извисяват фигурите на маркграф Екехард II и неговата прекрасна съпруга Ута — това е единственото и, достигнало до нас скулптурно изображение. Нейното лице излъчва чистота и сила. На гърдите на маркграфинята има брошка във вид на шестоъгълна снежинка с три сфери на всеки лъч. Скулптурното изображение на Ута се счита за един от най-ярките женски образи в изкуството на Средните векове.[5]
Наследство
[редактиране | редактиране на кода]След смъртта на нейния съпруг Екехард II през 1046 г. зестрата на Ута отива към църквата в Хернрод, където нейната сестра Хазеха е избрана най-късно от 1044 г. за абатеса и на императрица Агнес (1025-1077).
Умберто Еко за Ута
[редактиране | редактиране на кода]Умберто Еко, когато го запитали за неговото пристрастие към женската красота и какъв би бил неговия избор сред всички произведения на изкуството: „Ако на мен ми се предостави възможност да се срещна с някой женски персонаж от историята на изкуството, аз бих избрал маркграфиня Ута от Наумбург - статуята, на която украсява сградата на този град“.[6]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Hermann Wäschke, Geschichte Anhalts von den Anfängen bis zum Ausgang des Mittelalters. Otto Schulze Verlag, Cöthen 1912, S. 67–69
- ↑ Helmut Assing, Die frühen Askanier und ihre Frauen. Kulturstiftung Bernburg 2002, S. 6
- ↑ Michael Imhof und Holger Kunde, Uta von Naumburg, Michael Imhof Verlag, Petersberg, 2011
- ↑ Casparis Sagittarii, Historia bipartita Eccardi II. Marchionis Misniae, Jena 1683
- ↑ Andreas Thiele, Erzählende genealogische Stammtafeln zur europäischen Geschichte Band I. Teilband 1, R. G. Fischer Verlag, Frankfurt/Main 1993, Tafel 217
- ↑ Stefano Poggi, La vera storia della Regina di Biancaneve, dalla Selva Turingia a Hollywood, Raffaello Cortina Editore, Azzate (VA) 2007.