Направо към съдържанието

Федерико Гарсия Лорка

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Федерико Гарсия Лорка
Federico García Lorca
испански поет
През 1932 година
През 1932 година

Роден
Починал
19 август 1936 г. (38 г.)
Алфакар, Испания

Националност Испания
Литература
Период1918 – 1936 г.
ЖанровеПоезия, драма
НаправлениеМодернизъм, Поколение '27
ТечениеПоколение '27
Известни творбиКървава сватба
Домът на Бернарда Алба
ПовлиялБъкли, Неруда, Коен
Семейство

Подпис
Уебсайт
Федерико Гарсия Лорка в Общомедия

Федерѝко Гарсѝя Ло̀рка (на испански: Federico García Lorca) е испански поет и драматург. Емблематична фигура на Поколението от 27-а, той е убит от националистите в началото на Испанската гражданска война.

Биография и творчество

[редактиране | редактиране на кода]

Роден в заможно селско семейство във Фуенте Вакерос, Андалусия, Гарсия Лорка е будно дете, макар че не се представя добре в училище. През 1909 семейството се премества в Гранада, където с времето той се включва в местните артистични кръгове. Първата му стихосбирка „Impresiones y paisajes“ е публикувана през 1918 и е приета добре на местно ниво, но няма особен търговски успех.

През 1919 Федерико Гарсия Лорка отива да учи в Мадрид, където се сприятелява със състудентите си Луис Бунюел и Салвадор Дали, както и с много други, които по-късно оказват влияние върху културния живот на Испания. Там се среща и с Грегорио Мартинес Сиера, директор на театъра Театро Еслава, по чиято покана пише и поставя през 1919 – 1920 първата си пиеса „El maleficio de la mariposa“. Драма в стихове, описваща невъзможната любов между хлебарка и пеперуда, с други насекоми в поддържащите роли, тя е свалена от сцената само след четири представления. По-късно Гарсия Лорка твърди, че първата му пиеса е поставената седем години по-късно „Mariana Pineda“.

През следващите няколко години Гарсия Лорка се включва активно в живота на испанския авангард. Той публикува още три стихосбирки, сред които „Romancero Gitano“ (1928), най-известната му книга с поезия, както и пиесата „Mariana Pineda“ поставена с голям успех в Барселона през 1927.

Въпреки това в края на 20-те години Федерико Гарсия Лорка изпада в засилваща се депресия, свързана с неговата хомосексуалност и опитите да я прикрива от своите приятели и роднини. Нарастващото отчуждение с най-близките му приятели достига своята кулминация, когато Дали и Бунюел правят филма Андалуското куче (1929), който той интерпретира, може би погрешно, като злобна нападка срещу себе си. В същото време той е измъчван от несподелена любов към скулптора Емилио Аларден, който по това време се свързва с бъдещата си съпруга.

Опитвайки се да разсее депресията му, семейството на Гарсия Лорка го изпраща на продължително пътуване в Съединените щати, където той остава през 1929 – 1930. По това време пише експерименталната стихосбирка „Poeta en Nueva York“ и пиесите „Así que pasen cinco años“ и „El público“.

Завръщането на Федерико Гарсия Лорка в Испания през 1930 съвпада с падането на диктатурата на Мигел Примо де Ривера и възстановяването на Испанската република. През 1931 той е назначен за директор на финансираната от правителството студентска театрална трупа La Barraca, създадена с цел да пътува из страната и да запознава предимно селската публика с класическия испански театър. Пътувайки с La Barraca Гарсия Лорка пише най-известните си пиеси, селската трилогия „Bodas de sangre“, „Yerma“ и „La casa de Bernarda Alba“.

Със започването на Гражданската война през 1936, Федерико Гарсия Лорка заминава от Мадрид за Гранада. Той осъзнава, че това означава почти сигурна смърт, тъй като градът е известен с най-консервативната олигархия в цяла Андалусия. Гарсия Лорка и зет му, кметът социалист на Гранада, скоро са арестувани. Те са разстреляни на 19 август 1936 от фалангистката милиция и са погребани в необозначен гроб някъде в близост до Гранада.

Режимът на Франсиско Франко поставя произведенията на Гарсия Лорка под забрана, която е смекчена едва през 1953, когато са издадени силно цензурирани „Събрани съчинения“. Едва след смъртта на Франко през 1975 става възможно животът и смъртта на Гарсия Лорка да бъдат публично обсъждани в Испания.

Паметникът на Гарсия Лорка в Мадрид
  • „Impresiones y paisajes“ (1918)
  • „Libro de poemas“ (1921; „Книга стихове“)
  • „Canciones“ (1927)
  • „Primer romancero gitano“ (1928; „Циганско романсеро“)
  • „Poema del cante jondo“ (1931)
  • „Sonetos del amor oscuro“ (1935)
  • „Primeras canciones“ (1936)
  • „Poeta en Nueva York“ (1940)
  • „El maleficio de la mariposa“ (1920)
  • „Mariana Pineda“ (1927; „Мариана Пинеда“)
  • „El paseo de Buster Keaton“ (1928)
  • „La doncella, el marinero y el estudiante“ (1928)
  • „Quimera“ (1928)
  • „La zapatera prodigiosa“ (1930)
  • „Amor de Don Perlimpín con Belisa en su jardín“ (1933)
  • „Bodas de sangre“ (1933; „Кървава сватба“)
  • „Yerma“ (1934; Йерма)
  • „Doña Rosita la soltera“ (1935; „Доня Росита, или Езикът на цветята“)
  • „Retablillo de Don Cristóbal“ (1935)
  • „Los títeres de Cachiporra“ (1937)
  • „Así que pasen cinco años“ (1945)
  • „La casa de Bernarda Alba“ (1945; „Домът на Бернарда Алба“)
  • „El público“ (1972)
  • „Comedia sin título“ (1986)
  • „Viaje a la luna“ (1929)
  • Днес паметта на Гарсия Лорка е отбелязана с централно разположена статуя на мадридския площад Санта Ана.
  • През 1986 песента на Леонард Коен „Take This Waltz“, чийто текст е английски превод на стихотворението на Гарсия Лорка „Pequeño vals vienés“, достига първо място в испанската сингъл класация.
Уикицитат
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Federico García Lorca в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​