Хаити
Република Хаити | |
Девиз: L'union fait la force „Съединението прави силата“ | |
Химн: La Dessalinienne | |
Местоположение на Хаити | |
География и население | |
---|---|
Площ | 27 750 km²[1] (на 143-то място) |
Води | 0,7% |
Климат | тропичен |
Столица | Порт о Пренс |
Най-голям град | Порт о Пренс |
Официален език | |
Религия | 87,0% християнство 10,7% нерелигиозност 2,1% народни религии 0,2% други религии |
Демоним | хаитянец |
Население (2022) | 11 334 637 (на 83-то място) |
Население (2018) | 11 439 646 |
Гъстота на нас. | 396 души/km² (на 32-ро място) |
Градско нас. | 57,1% (на 109-о място) |
Управление | |
Форма | унитарна полупрезидентска република |
Президент | Мишел Патрик Боаверт |
Министър-председател | Мишел Патрик Боаверт |
Организации | ООН |
Законодат. власт | Национално събрание |
Горна камара | Сенат |
Долна камара | Камара на депутатите |
История | |
Независимост – обявена – призната | от Франция 1 януари 1804 г. 17 април 1825 г. |
Първа империя | 22 септември 1804 г. |
Кралство Хаити | 28 март 1811 г. |
Втора империя | 26 август 1849 г. |
Република | 15 януари 1859 г. |
Щатска окупация | 1915 – 1934 г. |
Конституция | 29 март 1987 г. |
Икономика | |
БВП (ППС, 2021) | 34,189 млрд. щ.д. (на 144-то място) |
БВП на човек (ППС) | 2962 щ.д. (на 174-то място) |
БВП (ном., 2022) | 22,431 млрд. щ.д. (на 139-о място) |
БВП на човек (ном.) | 1943 щ.д. (на 172-ро място) |
ИЧР (2021) | 0,535 (нисък) (на 163-то място) |
Джини (2012) | 41,1 (среден) |
Прод. на живота | 63,7 години (на 158-о място) |
Детска смъртност | 62,8/1000 (на 73-то място) |
Грамотност | 60,7% (на 165-о място) |
Валута | Хаитянски гурд (HTG) |
Други данни | |
Часова зона | EST (UTC-5) |
Лятно време | EDT (UTC-4) |
Автомобилно движение | дясно |
Код по ISO | HT |
Интернет домейн | .ht |
Телефонен код | +509 |
ITU префикс | HHA-HHZ; 4VA-4VZ |
Официален сайт | primature.gouv.ht |
Хаити в Общомедия |
Република Хаити (на френски: République d'Haïti, Аѝти) е държава разположена в западната част на остров Испаньола. Той се намира в Карибско море, като по-голямата му източна част е заета от съседната Доминиканска република. Столица е Порт о Пренс. Населението наброява 9 035 536 души (2009)[2].
Името на страната има древен индиански произход. Дадено му е от коренното население – Ayiti означава Планинска земя. Републиката е най-бедната държава в западното полукълбо и е една от най-бедните, нестабилни и неуправляеми страни в света. Цялата история на Хаити от създаването на държавата до днес е съпътствана от глад, стихийни бедствия и държавни преврати[2].
География
[редактиране | редактиране на кода]Република Хаити е разположена в западната, най-разчленена част на остров Хаити, който е 2-ри по големина след остров Куба в Големите Антилски острови. Северните ѝ брегове се мият от Атлантическия океан, а западните и южните – от Карибско море. На изток Хаити граничи с Доминиканската република, като дължината на границата е 375 km.[2] На северозапад Наветреният проток (80 km) я отделя от Куба, а на югозапад протокът Ямайка (200 km) – от остров Ямайка. В протока е разположен безлюдния остров Наваса, владение на САЩ. В тези си граници площта на Хаити съставлява 27 750 km².[3][4]
Крайни точки:
- крайна северна точка – Тортуга. , на остров
- крайна южна точка – , нос Абаку.
- крайна западна точка – .
- крайна източна точка – Доминиканска република. , граница с
Брегова линия, острови
[редактиране | редактиране на кода]Бреговата линия на Хаити е предимно висока, скалиста и силно разчленена, нейната обща дължина е 1771 km, което я прави втората по дължина на Антилските острови след тази на Куба. На северозапад навътре в океана се вдава Северозападния полуостров (дължина около 80 km), а на югозапад е разположен дългия 230 km и тесен полуостров Тибюрон. Между двата полуострова е разположен големия залив Гонав. Край бреговете на Хаити се намират и няколко десетки острова, като най-големите са Гонав (690 km², в залива Гонав), Тортуга (180 km², край северното крайбрежие) и Ваш (52 km², южно от п-ов Тибюрон.[3]
Релеф, геоложки строеж, полезни изкопаеми
[редактиране | редактиране на кода]Територията на страната е заета главно от ниски и средновисоки планини, разделени от малки и тесни крайбрежни равнини и речни долини[5]. От запад-северозапад на изток-югоизток се простират хребетите: Северен (Massif du Nord), който е продължение на главния планински масив на острова Кордилера Сентрал (Cordillera Central) и Северното плато (Plaine du Nord). На юг от Северния масив е разположено Централното плато Plateau Central. На юг от него са успоредно простиращите се хребети Монтан Нуар, Мато, От и Сел с връх Ласел 2680 m, най-високата точка на страната. Северно от масива Сел се намира дълбока падина, която на изток, на територията на Доминиканската република е на -42 m морското равнище. Територията на Хаити е изградена основно от кредни и палеоген-неогенови скали. С последните са свързани големите находища на боксит, с достоверни и вероятни запаси около 23 млн.т и със съдържание на алуминий 45 – 55%. Островът се намира в силно сеизмична зона и често е разтърсван от земетресения[6]. Земетресението от 12 януари 2010 г. с магнитуд 7 по скалата на Рихтер взима повече от 170 000 жертви.[3]
Климат, води
[редактиране | редактиране на кода]Климатът на страната е тропичен, пасатен. Средните месечни температури варират от 22 до 28°С. Годишната сума на валежите по наветрените североизточни склонове достига до около 2000 mm, а на подветрените и в падините – от 500 до 800 mm. Максимумът на валежите е през пролетта и есента. От планините се спускат многочислени къси и бурни реки с множество прагове и водопади. Най-големите реки на Хаити са: Артибонит (240 km) с десния си приток Гуаямук (113 km), Бланш (100 km), Кюл дьо Сак. В дълбоката падина, на 17 m н.в. е разположено езерото Соматр (170 km²).[3]
Почви, растителност
[редактиране | редактиране на кода]Почвите в Хаити са предимно кафеникаво-червени и планински кафеникаво-червени фералитизирани. Преобладават листопадните (през сухата зима) тропически гори, а южните части са заети от вечнозелени тропически гори, с ценни дървесни видове (кампешево дърво, махагоново дърво, кралска палма и др.). По долината на река Артибонит са развити бодливи храсти и кактуси.[3]
История
[редактиране | редактиране на кода]Островът, в чиято западна част е разложена република Хаити, е открит на 6 декември 1492 г. от Христофор Колумб. Колонизиран е от испанците и го наричат Еспаньола. По-късно през 1697 г. Испания отстъпва на Франция западната му част. През 1795 г. целият остров става френско владение.
Както в цяла Америка, местното население намалява вследствие на болестите, донесени от европейците и европейската жестокост.
Хаити е най-богатата френска колония на запад. Вдъхновени от Френската революция, робите вдигат въстание срещу метрополията през 1791 г., известно като Хаитянска революция. Тя продължава от 1791 до 1803 година начело с Ф. Тусен Лувертюр. След 12 години борба за свобода те успяват да победят. През 1804 г. е провъзгласена независимостта на страната. По този начин Хаити става първата „черна република“. Тя придобива и настоящето си име – Хаити – според индианското име на острова. Това е единствената страна, която печели независимостта си чрез въстание на роби[2].
През 1825 г. френският крал Шарл X праща флота към Ки да плати 150 милиона франка, пропуснати ползи от робството, за да признае независимостта ѝ. Френският аболиционист Виктор Шьохлер пише: „Налагането на данък на победилите роби е все едно да ги накарат да платят с пари за това, което са платили с кръвта си.“ През 1844 година в източната част на острова е образувана Доминиканската република.
Между 1915 и 1934 г. Хаити е окупирана от САЩ. По-късно от 1941 до 1945 г. САЩ превръщат Хаити в своя военна и продоволствена база по време на Втората световна война.
От 1957 до 1986 г. държавата е под диктатурата на Франсоа Дювалие и семейството му. През 1971 г. синът му Жан Клод Дювалие е провъзгласен за президент. На 6 октомври 1986 г. е свален от власт. На власт идва Национален правителствен съюз. През 1988 г., след безкръвен преврат, за президент се обявява ген. П. Аврил. Само две години по-късно през 1990 г. е свален от власт. Установено е гражданско правителство на прехода с президент Ж. Б. Аристид, който с военен преврат е свален от власт през 1991 г.
През 1993 г. е осъществен мирен проект на ООН (Хаити е член на ООН от 1945 г.) за връщане на властта на законния президент Аристид, който от 1994 година отново заема позицията. От 1996 г. президент е Р. Г. Превал, който присъединява Хаити към ОАД (Организация на американските държави).
Административно деление
[редактиране | редактиране на кода]Хаити е разделена на 10 департамента. Те са разделени на 41 окръга и 133 общини.
|
Население
[редактиране | редактиране на кода]Етнически състав
[редактиране | редактиране на кода]В расово отношение съставът на населението в Хаити е почти еднороден – 95% от населението са потомци на чернокожи бивши роби докарани на острова от Източна Африка още през колониално време. Останалите 5% са мулати и потомци на араби (предимно сирийци и ливанци) и европейци с френски, полски, немски, италиански и испански произход като последните представляват най-голямата част от жителите с европейски произход. Основно те са преселници от Куба и Доминиканската република. Много малка част от населението е с азиатски произход. Чернокожите говорят на креолски език. Основната религия в Хаити е християнството[5], но половината от населението изповядва и вуду.
Динамика и структура на населението
[редактиране | редактиране на кода]Прираста на населението през 2009 г. е 1,838%. Смъртността от 1992 година се е понижила от 15 до 8,65 на 1000 души, а раждаемостта съответно от 42 до 29,1. За същия период детската смъртност също се е понижила от 104 до 63,83 на 1000 новородени.
Децата до 15 години са 42,1% от населението в страната, хора в трудоспособна възраст (15 – 65 години) – 54,4%, а възрастните над 65 години – 3,5%
Средната продължителност на живота е 59 години за мъжете и 63 години за жените[5].
Хаитянска диаспора
[редактиране | редактиране на кода]Подобно на всички бедни Карибски нации и хаитяните образуват големи диаспори от легални и нелегални имигранти в съседните страни. Милиони хаитяни живеят основно в Доминиканската република, Бахамите, Куба, Белгия, Канада, Франция, Сен Мартен, Венецуела, и САЩ.
Най-голямата част от хаитянската диаспора в САЩ живее в Маями в анклав наречен `Малкото Хаити`. Втората по големина комуна живее в Ню Йорк. По-малобройни комуни от хаитянски емигранти има в Бостън, Чикаго, Ню Джърси и в множество урбанизирани райони на Флорида.
Икономика
[редактиране | редактиране на кода]Хаити е най-слабо развитата страна в Централна Америка и Южна Америка[5] и е сред най-бедните страни в света.
Селско стопанство
[редактиране | редактиране на кода]Със селскостопанския сектор са заети 2/3 от населението, а обработваемите земи са 1/3 от територията на страната. Развитието на селското стопанство е затруднено поради особеностите на релефа. Кафето е основен продукт произвеждан главно за износ. Произвеждат се и картофи, ориз, банани, царевица, цитрусови плодове и захарна тръстика.
Промишленост
[редактиране | редактиране на кода]В Хаити са открити находища на злато, боксит и мед, но те са слабо усвоени и добивът е в малки количества. Главните отрасли на промишлеността са хранителна, циментова и др.
Транспорт
[редактиране | редактиране на кода]Дължината на автомобилните пътища е около 4 хил. километра, но голямата им част не е асфалтирана. Поради тази причина повечето от пътищата стават непроходими през влажния сезон. Между главните градове в страната са изградени пътища с твърда настилка, свързани са и с железопътни линии.
Търговия
[редактиране | редактиране на кода]- Износ: кафе, банани, захар, манго
- Внос: автомобили, храни, гориво
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.cia.gov
- ↑ а б в г Данни от CIA – The World Factbook // Архивиран от оригинала на 2016-01-31. Посетен на 2010-01-18.
- ↑ а б в г д ((ru)) «Большая Советская Энциклопедия» – Гаити (раздел Природа), т. 6, стр. 39
- ↑ ((ru)) Физикогеографска карта на Хаити и Доминиканската република
- ↑ а б в г Профил на Хаити от сайта на ББС
- ↑ Статия в guardian.co.uk