Ходжово
| Ходжово Άνω Καρυδιά | |
  Ходжово  Ходжово  Ходжово | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Синтика |
| Население | 172 души (1940 г.) |
Ходжово или Ходжов чифлик (на гръцки: Άνω Καρυδιά, Ано Каридия, до 1927 година Χότζιοβο, Ходзиово[1]) е бивше село в Република Гърция, разположено на територията на дем Синтика, област Централна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Ходжово е било разположено на 37 километра северно от град Сяр (Серес) и на 22 километра северно от Валовища (Сидирокастро) в Петричко-Санданската котловина в северното подножие на Сенгелската планина (Ангистро или Цингели) на границата с България на десния бряг на река Батак дере.
История
[редактиране | редактиране на кода]В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]В края на XIX век Ходжово е българско село, спадащо към Демирхисарската каза на Серски санджак. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Ходжово (Hodjovo) е посочено като село с 40 домакинства и 140 жители българи.[2]
В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:
| „ | Ходжа чифлик, на един сенгелски ага, на Ю от Сенгелово 1 час. 25 къщи български... И в двата тези чифлика[3] почвата е блатиста та благоприятства разработвание много оризници.[4] | “ |
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Ходжов чифлик живеят 150 българи.[5]
Всички жители на селото са под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Ходжа чифлик (Hodja-Tchiflik) има 280 българи екзархисти.[6]
При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Ходжово е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[7]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]През Балканската война селото е освободено от Седма пехотна рилска дивизия на българската армия, но след Междусъюзническата война от 1913 година остава в пределите на Гърция. Българското население на Ходжово се изселва предимно в новооснованото на българска територия Ново Ходжово. В 1926 година е прекръстено на Ано Каридия.
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Ходжово
Илия Петров, македоно-одрински опълченец, четата на Георги Занков, 1 рота на 6 охридска дружина[8]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 138 – 139.
- ↑ Ходжово и Вранково.
- ↑ Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Седма (XXXVI). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 855.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 184.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 188-189. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 560 и 886.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 560.
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
