Направо към съдържанието

Хронологична таблица за откриване и изследване на Южна Америка

Добавяне на препратки
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Хронологична таблица за откриване и изследване на Южна Америка
Години Име на откривател, изследовател Направени открития и изследвания Изследванията засягат следните съвременни държави
1 август 1498 Дея Янакиесва Откриване на участък от карибското крайбрежие на Южна Америка, делтата на Ориноко и полуостровите Парая и Арая Венецуела
юни 1499 Педро Алонсо Ниньо, Кристобал Гера Откриване на участък от карибското крайбрежие на Южна Америка на запад от полуостров Арая до нос Кодера (10°35′ с. ш. 66°00′ з. д. / 10.583333° с. ш. 66° з. д.), в т.ч. залива Карияко (10°30′ с. ш. 63°55′ з. д. / 10.5° с. ш. 63.916667° з. д., на юг от п-ов Арая) Венецуела
юли-август 1499 Алонсо де Охеда, Америко Веспучи Откриване на бреговете на Гвиана от 54º до 60º з.д. (делтата на Ориноко) и брега на Венецуела от 66º до 72º 10` з.д. – нос Ла Вела. Откриване на залива Тристе (10°45′ с. ш. 68°15′ з. д. / 10.75° с. ш. 68.25° з. д.), остров Кюрасао (12°10′ с. ш. 69°00′ з. д. / 12.166667° с. ш. 69° з. д.), остров Аруба (12°30′ с. ш. 70°00′ з. д. / 12.5° с. ш. 70° з. д.), полуостров Парагуана (11°55′ с. ш. 70°00′ з. д. / 11.916667° с. ш. 70° з. д.), Венецуелския залив, лагуната Маракайбо (9°50′ с. ш. 71°30′ з. д. / 9.833333° с. ш. 71.5° з. д.) и полуостров Гуахира (12°00′ с. ш. 71°40′ з. д. / 12° с. ш. 71.666667° з. д.). Суринам, Гвиана, Венецуела
януари-февруари 1500 Висенте Пинсон Откриване на около 3000 км от североизточното крайбрежие на Бразилия, делтата на река Амазонка и брега на днешната Френска Гвиана Бразилия, Френска Гвиана
февруари-май 1500 Диего Лепе Откриване на участък от източния бряг на Бразилия между 5° 30' и 9° 30' ю.ш. Вторично откриване на североизточното крайбрежие на Бразилия, Френска Гвиана, Суринам и Гвиана. Първо плаване на 400 км нагоре по река Амазонка Бразилия, Френска Гвиана, Суринам, Гвиана
април 1500 Педру Алвариш Кабрал Откриване на участък от източното крайбрежие на Бразилия на 17° ю.ш. и обявяване на тази земя Terra da Vera Cruz за португалска територия Бразилия
1500 – 1501 Алонсо Велес де Мендоса Откриване на участък от източното крайбрежие на Бразилия между 6º 50`ю.ш. (нос Кабо Бранко) и 16º ю.ш., в т.ч. устието на река Сан Франсиску, залива Баия (Тодус ус Сантус, 12°50′ ю. ш. 38°40′ з. д. / 12.833333° ю. ш. 38.666667° з. д.) и устието на река Жекитиньоня Бразилия
1501 Родриго де Бастидас, Васко Нунес де Балбоа Завършване на откриването на карибското крайбрежие на Южна Америка (повече от 1000 км) от полуостров Гуахира до залива Дариен (9°00′ с. ш. 77°00′ з. д. / 9° с. ш. 77° з. д.), в т.ч. планинския масив Сиера Невада де Санта Марта, устията на реките Магдалена и Сину, вливаща се в залива Мороскиля (9°35′ с. ш. 75°45′ з. д. / 9.583333° с. ш. 75.75° з. д.), на 76º з.д. – о-вите Сан Бернардо, залива Ураба (южната част на залива Дариен) и част от панамското крайбрежие до 77º 30` з.д. Колумбия, Панама
1501 Жоао да Нова Откриване на островите Триндади (20°31′ ю. ш. 29°19′ з. д. / 20.516667° ю. ш. 29.316667° з. д.) и Мартин Вас (20°28′ ю. ш. 28°51′ з. д. / 20.466667° ю. ш. 28.85° з. д.) в Атлантическия океан Бразилия
1501 – 1502 Гонсалу Коелю, Америго Веспучи Откриване брега на Бразилия от 16º до 25º ю.ш., в т.ч. залива Гуанабара (1 януари 1502, 22°52′ ю. ш. 43°10′ з. д. / 22.866667° ю. ш. 43.166667° з. д.). Откриване в Атлантическия океан на остров Фернанду ди Нороня 3°51′ ю. ш. 32°25′ з. д. / 3.85° ю. ш. 32.416667° з. д. и вторично откриване на острав Триндади 20°30′ ю. ш. 29°20′ з. д. / 20.5° ю. ш. 29.333333° з. д. Бразилия
1511 Гарсия де Нороня (1479 – 1540) Откриване на островите Сао Паулу и Сао Педру (0°55′ ю. ш. 29°21′ з. д. / 0.916667° ю. ш. 29.35° з. д.) в Атлантическия океан Бразилия
1513 Васко Нунес де Балбоа Пресичане на Панамския провлак от Карибско море и достигане на 29 септември до залива Сан Мигел (8°20′ с. ш. 78°20′ з. д. / 8.333333° с. ш. 78.333333° з. д. от Панамския залив). Откриване на „Южното море“ (Тихия океан) Панама
1515 – 1516 Хуан Диас де Солис, Алежу Гарсия Откриване на крайбрежието на Южна Америка на юг от 25° ю.ш., в т.ч. остров Санта Катарина (27°36′ ю. ш. 48°29′ з. д. / 27.6° ю. ш. 48.483333° з. д.), бреговете на Уругвай и част от браговете на Аржентина с естуара Ла Плата и устията на реките Уругвай и Парана Бразилия, Уругвай, Аржентина
1520 Фернандо Магелан Откриване бреговете на Аржентина на юг от естуара Ла Плата и бреговете на Патагония, в т.ч. залива Сан Матиас (41°32′ ю. ш. 64°28′ з. д. / 41.533333° ю. ш. 64.466667° з. д.), залива Сан Хорхе (46°00′ ю. ш. 66°25′ з. д. / 46° ю. ш. 66.416667° з. д.), залива Сан Хулиан (49°15′ ю. ш. 67°47′ з. д. / 49.25° ю. ш. 67.783333° з. д.) и устието на река Санта Крус. Откриване на Магелановия проток и северното крайбрежие на Огнена Земя Аржентина, Чили
1522 Паскуал де Андагоя Откриване на западното крайбрежие на Южна Америка от Панамския залив до 4º 30` с.ш., в т.ч. крайбрежния хребет Серрания де Баудо, заливите Купика (6°30′ с. ш. 77°25′ з. д. / 6.5° с. ш. 77.416667° з. д.) и Тибуга (5°45′ с. ш. 77°27′ з. д. / 5.75° с. ш. 77.45° з. д.), нос Кориентес (5°30′ с. ш. 77°30′ з. д. / 5.5° с. ш. 77.5° з. д.), заблатената низина и делтата на река Сан Хуан и залива Буенавентура (3°45′ с. ш. 77°20′ з. д. / 3.75° с. ш. 77.333333° з. д.). Първи сведения за империята на инките в Перу Панама, Колумбия
1524 – 1525 Алежу Гарсия Първо навлизане във вътрешността на Южна Америка. Пресичане на крайбрежните хребети Серра ду Мар и Серра Жерал по долината на река Игуасу и достигане до река Парана. Откриване на водопада Игуасу. Първо пресичане на реките Парана и Парагвай, централната част на Ла Платската низина, равнината Гран Чако и първо проникване в предпланините на Андите – областта Чукисака (горното течение на река Рио Пилкомайо в днешна Боливия) Бразилия, Парагвай, Аржентина, Боливия
1526 Бартоломе Руис Откриване на около 800 км от тихоокеанското крайбрежие на Южна Америка между 4º 30' с.ш. и 1º ю.ш. (залива Манта), в т.ч. делтата на река Патия, залива Тумако (1º 52` с.ш.) и връх Чимборасо (6272 м). Потвърждаване на сведенията за богатствата на империята на инките Колумбия, Еквадор
1526 Крищован Жакиш Основаване на първото португалско селище в Бразилия – Ресифе, сега административен център на щата Пернамбуку Бразилия
1526 – 1527 Франсиско Писаро, Бартоломе Руис Откриване на западното крайбрежие на Южна Америка между 1º ю.ш. и 8º ю.ш., в т.ч. залива Гуаякил (3°00′ ю. ш. 80°40′ з. д. / 3° ю. ш. 80.666667° з. д.) Еквадор, Перу
1527 – 1529 Себастиан Кабот Откриване на цялото долно и средно течение на река Парана и долното течение на река Парагвай Аржентина, Парагвай, Бразилия
1529 – 1533 Амброзиус Ехингер Извършване на два похода (1529 – 1530 и 1531 – 1533) покрай езерото Маракайбо и хребета Сиера де Периха към долното течение на река Магдалена Венецуела, Колумбия
1530 – 1531 Николаус Федерман Поход от Коро на юг и откриване на платото Сеговия, хребета Кордилера де Мерида и долините на реките Кохедес (ляв приток на Португеса, от басейна на Ориноко) и Португеса (ляв приток на Апуре, от басейна на Ориноко) Венецуела
1531 – 1532 Диего де Ордас Първо плаване на 1500 км нагоре по течението на река Ориноко и откриване на устията на реките Карони, Каура, Апуре, Мета и други Венецуела
1531 – 1532 Мартин Афонсу Соуза основаване на град Рио де Жанейро и на първия административен център на Бразилия Сан Висенти (22 януари 1532, 23°51′ ю. ш. 43°20′ з. д. / 23.85° ю. ш. 43.333333° з. д.) Бразилия
1532 – 1534 Франсиско Писаро Заваюване на Перу. Откриване на Перуанските и Екваториалните Анди и горното течение на река Мараньон Перу
1533 Ернандо Писаро Откриване на около 200 км от тихоокеанското крайбрежие на Перу между 10° 30' и 12° 30' ю.ш. Перу
1533 – 1534 Педро де Ередиа, Хуан Сесар Първи поход в Северозападните Анди. Откриване Западните и Централните Кордилери и река Сину, вливаща се от изток в Дариенския залив. Сесар открива река Каука, ляв приток на Магдалена Колумбия
1533 – 1534 Ерера Второ плаване нагоре по течението на река Ориноко и по цялото течение (1100 км) на река Мета Венецуела, Колумбия
1534 Себастиян де Белалкасар Завладяване на 22 юни на град Кито Еквадор
1535 Фрай Томас де Берланга Откриване на 10 март на Галапагоските острови Еквадор
1535 Дуарте Коелю Откриване и изследване на долното течение на река Сан Франсиску Бразилия
1535 – 1537 Диего де Алмагро Чилийски поход. Откриване на платото Пуна, езерата Титикака и Поопо, река Чидоано (от басейна на река Рио Саладо), реките Копяпо и Мауле, а на обратния път пустинята Атакама Боливия, Аржентина, Чили
1535 – 1538 Георг Хоермут фон Шпеер, Филип фон Гутен (1510 – 1546) Поход през Лянос-Ориноко. Откриване на планината Кордилера де Мерида и средните течения на реките Баркисимето, Кохедес, Апуре, Араука, Мета и Гуавяре Венецуела, Колумбия
1536 – 1537 Хуан де Айолас, Доминго де Ирала Откриване на средното и горно течение на река Парагвай до 21º ю.ш. и основаване на градовете Корумба (2 февруари 1537) и Асунсион (15 август 1537). Първо проникване в северната част на областта Гран Чако (Чако Бореал) до Източните Кордилери Парагвай, Бразилия, Боливия
1536 – 1538 Гонсало де Кесада Първо плаване нагоре по река Магдалена, дълбоко навлизане в Колумбийските Анди и достигане до платото Кундинамарка, където на 6 август 1538 основава град Богота Колумбия
1536 – 1539 Себастиян де Белалкасар Откриване и завоюване на горното течение на река Каука (ляв приток на Магдалена), Централните Кордилери и река Магдалена и достигане до платото Кундинамарка Колумбия
1536 – 1539 Николаус Федерман Първо преминава по източните склонове на Кордилерите, пресичане на Източните Анди и реките Мета и Касанаре и през февруари 1539 достигане от изток до Богота Колумбия
1537 Доминго де Ирала Откриване на долното течение на река Рио Пилкомайо и първо плаване по река Парагвай от Асунсион до устието на река Куяба (18º ю.ш.) Аржентина, Парагвай, Бразилия
1537 Франсиско де Ореляна Основаване на град Гуаякил в Еквадор Еквадор
1539 Паскуал де Андагоя Откриване на най-удобния и кратък търговски път от платото Кундинамарка до Тихия океан през Централните и Западните Кордилери, по долината на река Каука до залива Буенавентура Колумбия
1540 Антонио Камарго Второ плаване в Магелановия проток от изток на запад и откриване на около 5000 км от тихоокеанското крайбрежие на Южна Америка от западния вход на Магелановия проток на юг до 12° 30' ю.ш. на север Чили, Перу
1540 – 1552 Педро де Валдивия, Хуан Баутиста Пастене Завършване на откриването на Средно Чили и основаване на градовете Сантяго де Чиле (12 февруари 1541), Ла Серена и Валпарайсо (1544), Консепсион (5 октомври 1550), Империал (1551), Валдивия (февруари 1552) и др. Чили
1541 Франсиско Камарго Откриване на североизточното и южно крайбрежие на остров Огнена Земя Аржентина, Чили
1541 – 1542 Гонсало Писаро Първи поход през Екваториалните Анди в долината на река Амазонка и откриване на река Напо (ляв приток на Амазонка) Еквадор, Перу
1541 – 1542 Франсиско де Ореляна Плаване надолу по река Напо и по река Амазонка до Атлантическия океан. Откриване устията на реките Журуа, Рио Негро, река Мадейра и други притоци на Амазонка. Първо пресичане на Южна Америка в най-широкта ѝ част от запад на изток Еквадор, Перу, Бразилия
1541 – 1544 Алвар Нунес Кабеса де Вака Пресичане на южната част на Бразилската рланинска земя (Серра ду Мар) и вторично откриване на река Игуасу с водопада Игуасу, средното течение на река Парана и междуречието Парана – Парагвай. Изкачване по средното и горно течение на река Парагвай на 500 км от Асунсион и откриване на огромната блатиста низина Пантанал и южните части на платото Мату Гросу Бразилия, Аржентина, Парагвай
1541 – 1546 Филип фон Гутен Първи поход в басейна на река Инирида (ляв приток на Ориноко) Венецуела, Колумбия
1543 Доминго де Ирала Откриване и описване на около 600 км от течението на река Парана от водопада Сети Кедас (24º ю.ш.) до устието на река Тиете (21º ю.ш.) Аржентина, Бразилия
1544 Хуан Баутиста Пастене Откриване на северната част на Чилийския архипелаг, протока Чакао, остров Чилое и заливите Анкуд, Корковадо и Гуафо Чили
1548 Доминго де Ирала Откриване пътя от Ла Плата за Перу. Пресичане на областта Гран Чако и Боливийското плато и достигане до изворите на река Пилкомайо Парагвай, Аржентина, Боливия
1549 Томе Соуза Основаване на град Салвадор (Баия) първата столица на Бразилия (1549 – 1763) Бразилия
1550 – 1592 испански конкистадори Проникване и опознаване на Средно Чили на юг до 42° ю.ш. и основаване на град Осорно (1558, 40°34′ ю. ш. 73°08′ з. д. / 40.566667° ю. ш. 73.133333° з. д.). Пресичане на Чилийско-Аржентинските Анди, откриване, опознаване и завладяване на източните им склонове и основаване на градовете Сантяго дел Естеро (1553, 27°47′ ю. ш. 64°16′ з. д. / 27.783333° ю. ш. 64.266667° з. д.), Мендоса (1560, 32°53′ ю. ш. 68°51′ з. д. / 32.883333° ю. ш. 68.85° з. д.), Сан Хуан (1561, 31°32′ ю. ш. 68°32′ з. д. / 31.533333° ю. ш. 68.533333° з. д.), Тукуман (1565, 26°48′ ю. ш. 65°13′ з. д. / 26.8° ю. ш. 65.216667° з. д.), Кордоба (1573, 31°25′ ю. ш. 64°11′ з. д. / 31.416667° ю. ш. 64.183333° з. д.), Сан Салвадор де Хухуй (1592, 24°11′ ю. ш. 65°18′ з. д. / 24.183333° ю. ш. 65.3° з. д.). Проникване, опознаване и завладяване на североизточните склонове на Перуанските Анди, откриване на реките Мантаро, Апуримак, Ене, Тамбо, Урубамба и Укаяли и основаване на множество испански селища в района, в т.ч. центърът на едно от най-големите находища на живак в света – Хуанкавелика (1572, 12°47′ ю. ш. 74°59′ з. д. / 12.783333° ю. ш. 74.983333° з. д.) Чили, Аржентина, Перу
1554 мисионери-йезуити Основаване на Сао Пауло Бразилия
1555 – 1560 Никола Дюран Вилганьон (1510 – 1571) Изследване на залива Гуанабара и основавене на френска колония в Бразилия Бразилия
1557 – 1558 Хуан Ладрилеро Изследване на крайбрежието на Южно Чили и откриване на архипелага Чонос, п-ов Тайтао (46°16′ ю. ш. 74°30′ з. д. / 46.266667° ю. ш. 74.5° з. д.) с югозападния му п-ов Трес Монтес и залива Пеняс (47°15′ ю. ш. 75°00′ з. д. / 47.25° ю. ш. 75° з. д.). Първо преминаване през Магелановия проток от запад на изток Чили
1560 Педро де Урсуа, Лопе де Агире Откриване на река Уаляга и плаване надолу по нея и по река Мараньон до средното течение на Амазонка Перу, Бразилия
1560 – 1561 Лопе де Агире Първо плаване нагоре по река Рио Негро, откриване бифуркацията на река Ориноко – река Касикияре и плаване надолу по Ориноко до океана Бразилия, Венецуела
60-70-те години на ХVІ в. паулисти (жители на град Сао Пауло) Откриване и изследване басейна на река Сан Франсиску Бразилия
1565 Жоао Мен ди Са Основаване на Рио де Жанейро Бразилия
70-те на ХVІ в. – 1615 френски колонисти Основаване на град Сао Луиш и откриване и изследване на басейна на реките Меарин и Итапекуру, вливащи се с общо устие до основания град Бразилия
1574 Хуан Фернандес Откриване на о-вите Хуан Фернандес (островите Робинзон Крузо – 33°38′ ю. ш. 78°50′ з. д. / 33.633333° ю. ш. 78.833333° з. д., Александър Селкирк – 33°45′ ю. ш. 80°47′ з. д. / 33.75° ю. ш. 80.783333° з. д., Сан Амбросио – 26°21′ ю. ш. 79°53′ з. д. / 26.35° ю. ш. 79.883333° з. д. и Сан Феликс 26°17′ ю. ш. 80°08′ з. д. / 26.283333° ю. ш. 80.133333° з. д.) Чили
1578 – 1579 Френсис Дрейк Откриване на протока Дрейк, разделящ Южна Америка от Антарктида и югозападната част на Огнена земя. Първо плаване на други европейци, освен испанците покрай западното крайбрежие на Южна Америка Аржентина, Чили, Перу, Еквадор
1579 – 1580 Педро Сарменто де Гамбоа Първо частично картиране на крайбрежието на Чили, Чилийския архипелаг и Магелановия проток. Откриване на остров Мадре де Диос 50°15′ ю. ш. 75°10′ з. д. / 50.25° ю. ш. 75.166667° з. д., Първи, неуспешни опити за колонизация на бреговете на Магелановия проток Чили
1584 – 1591 Антонио де Берио и Оруня, Антонио Жоржи Три похода в басейна на река Ориноко и в западните части на Гвианската планинска земя с цел търсене на легендарната земя „Елдорадо“. Първо сравнително вярно картиране на около 400 км от течението на Ориноко и откриване на десния ѝ приток – река Кучеверо Венецуела
1592 Джон Дейвис Откриване на 24 март на Фолклъндските о-ви Фолклъндските о-ви
1595 Уолтър Роли Изследване делтата на река Ориноко Венецуела
1596 Антонио Жоржи Откриване и изследване на 120 км от долното течение на река Карони (десен приток на Ориноко) Венецуела
1596 – 1597 Леонардо Берри Откриване и частично картиране реките Есекибо, Ояпоки, Марони и Карантайн Гвиана, Суринам, Френска Гвиана
1597 – 1606 Фернандо де Берио и Оруня Откриване и изследване на целите течения на реките Каура и Карони (десни притоци на Ориноко) и планинските масиви Ла Гран Сабана и Серра Пакарайма в Гвианската планинска земя Венецуела
края на ХVІ – началото на ХVІІ в. мисионери-йезуити Откриване и изследване на горния и част от средния басейн на река Парана. Откриване на двете съставящи я реки – Паранаиба и Риу Гранди и големите ѝ леви притоци Тиете, Паранапанема, Иваи и Пекири и основаване на първа йезуитска мисия (Гуайра) по течението на реката до устието на река Пикири Бразилия
1610 – 1635 мисионери-йезуити Изследване басейна на средното течение на река Парана и целия басейн на река Уругвай, в т.ч. двата ѝ големи леви притока Ибикуи и Рио Негро Аржентина, Парагвай, Бразилия, Уругвай
началото на ХVІІ в. паулисти Откриване и изследване на най-южните части на Бразилската планинска земя – масива Серрра Жерал, река Жакуи и езерото-лагуна Патус Бразилия
1611 Хендрик Браувър Откриване на остров Естадос (на изток от Огнена Земя) Аржентина
1613 Перу Домингиш Откриване и проследяване на цялото течение на река Арагуая (2630 км) Бразилия
1615 – 1623 Франсишку Калдейра, португалски колонисти Изследване на делтата на Амазонка, откриване на остров Маражо, река Пара, устието на река Токантинс и основаване град Белен през 1616 Бразилия
1616 Вилем Схаутен, Якоб Лемер Откриване на протока Лемер и доказване на островното положение на остров Естадос. Откриване на Хорн (29 януари, 55°59′ ю. ш. 67°16′ з. д. / 55.983333° ю. ш. 67.266667° з. д.) Аржентина, Чили
1621 Диего Флорес Леон Откриване и изследване на езерото Науел-Уапи (41º ю.ш.) в Аржентина Аржентина
1624 Жак Ермите Изследване на южното крайбрежие на Огнена Земя, откриване на залива Насау (55°23′ ю. ш. 67°38′ з. д. / 55.383333° ю. ш. 67.633333° з. д.) и доказване, че нос Хорн (55°59′ ю. ш. 67°16′ з. д. / 55.983333° ю. ш. 67.266667° з. д.) се намира на остров Хорн, най-южния от групата о-ви Ермите Аржентина, Чили
1637 – 1639 Педру Тейшейра, Бенту Акоща Първо изследване на река Амазонка от делтата ѝ до устието на река Напо и част от долните течения на редица нейни притоци Бразилия, Перу
1638 мисионери-йезуити Основаване на първа йезуитска мисия в северозападната част на Амазонската низина Бразилия
40-те години на ХVІІ в. португалски колонисти Откриване на долното течение на река Токантинс до 6° ю.ш. и устието на най-големия ѝ ляв приток река Арагуаи Бразилия
1649 – 1652 Антонио Рапозу Тавариш (1598 – 1658) Проникване на запад от горното течение на река Парагвай и спускане по реките Гуапоре, Маморе и Мадейра до Амазонка. Изкачване по последната и по левия ѝ приток Напо, пресичане на Екваториалните Анди и достигане до Кито. Спускане по Амазонка до Белен и завръщане в Сао Пауло Бразилия, Боливия, Перу, Еквадор
50-те – 70-те години на ХVІІ в. испански пътешественици Проникване и опознаване на районите източно от езерото Титикака и откриване на предпланинската област Юнгас и река Бени (лява съставяща на Мадейра) Боливия
1655 – 1685 мисионери-йезуити Откриване и опознаване на цялата североизточна част на Бразилия – географската област Каатинга Бразилия
1670 Джон Нарбъро (1640 – 1688) Изследване и картиране на западната част на Магелановия проток и островите в Южно Чили Чили
1670 – 1674 Николо Маскарди Първо изследване на вътрешните райони на Патагония. Проследяване на източните склонове на Андите между 41º и 44º ю.ш. и откриване на езерата Мастерс и Колуе Уапи. Пресичане на Патагония от запад на изток и изследване на цялото ѝ източно крайбрежие Аржентина
1672 Паскуал Паиш ди Араужу Откриване и изследване на междуречието Сан Франсиско – Токантинс Бразилия
1673 Жоау Амару Откриване и изследване на горното течение на река Токантинс Бразилия
1673 – 1674 Фернан Диаш Паиш-Леми (1608 – 1681) Първи походи във вътрешността на Бразилската планинска земя. Изкачване по река Параиба на юг, пресичане на хребета Серра да Мантикейра и достигане до река Веляс (десен приток на река Сан Франсиску) Бразилия
1675 – 1698 бандейранти Откриване на големи златни находища в днешния щат Минас Жерайс и основаване на градовете Ору Прету и Белу Оризонти (1694) Бразилия
1680 – 1724 паулисти Откриване и опознаване на цялата територия на днешен Уругвай, цялото течение на река Уругвай и основаване на град Монтевидео (1724) Уругвай
1682 – 1722 Бартоломю Буено да Силва (баща и син) Откриване и опознаване на южните части на днешния щат Гояс, горното течение на река Арагуая и откриване и разработване на големи златни нохидища в басейна на река Риу Вермелю (десен приток на Арагуая) Бразилия
1685 – 1725 Петер Самуел Фриц (1654 – 1725) Изследване на горното и средно течение на Амазонка и издаване на първата карта на реката и на част от долните течения на притоците ѝ (1707) Бразилия
1690 Джон Стронг Първо изследване на Фолклъндските о-ви и откриване Фолклъндския проток, разделящ двата големи острова Фолклъндски о-ви
1698 – 1701 Жак дьо Бошен Първо френско преминаване през Магелановия проток и посещение на Перу и о-вите Галапагос. Установяване на точното положение на нос Хорн (55°59′ ю. ш. 67°16′ з. д. / 55.983333° ю. ш. 67.266667° з. д.) и откриване на остров Бошен (52°56′ ю. ш. 59°12′ з. д. / 52.933333° ю. ш. 59.2° з. д.) на юг от Фолклънските о-ви Чили, Перу, Фолклъндски о-ви
1713 Маркан Изследване на Магелановия проток и откриване на протока Барбара, отделящ остров Кларенс на изток от остров Санта Инес на запад Чили
1716 – 1723 Антонио Пирис Кампус Опознаване и завоюване на платото Мату Гросу и откриване на възвишението Серра дус Паресис Бразилия
1719 Паскуал Морейра Кабрал (1654 – 1730) Опознаване на горния басейн на река Куяба (ляв приток на Парагвай) и откриване на златни находища Бразилия
1725 – 1756 бразилски роботърговци и испански пътешественици Окончателно откриване и доказване на бифуркацията на река Ориноко – река Касикияре Бразилия, Венецуела
1736 – 1743 Шарл Мари дьо ла Кондамин, Пиер Буге Извършване на триангулачни измервания в Екваториалните Анди и измерване на триградусова дъга от меридиана. Извършване на необходимите астраномически наблюдения за изчисляване на дължината на 1º от меридиана на ширината на екватора. Спускане по реките Мараньон и Амазонка, като по пътя се извършват астрономически наблюдения и се определят сравнително точно координатите на редица пунктове по течението на реката Еквадор, Перу, Бразилия
1742 Мануел Фелиш Лима Извършване на първото плаване от Мату Гросу по реките Гуапоре, Маморе, Бени, Мадейра и Амазонка до Белен Боливия, Бразилия
1749 Франсишку Леми Извършване на първото плаване нагоре по Амазонка и притока ѝ Мадейра и реките от системата ѝ до платото Мату Гросу Бразилия, Боливия
50-те години
на XVIII в.		 Томас Фолкнър Изследване на река Рио Негро и лявата я съставящя Рио Лимай до езерото Науел Уапи в Северна Патагония, където основава йезуитска мисия Аржентина
1764 Луи Антоан дьо Бугенвил Изследване на Фолклъндските острови и картографиране на цялото крайбрежие на Източния остров и северното и източно крайбрежие на Западния. Основаване първата френска колония на островите Фолклъндски о-ви
1774 – 1775 Джеймс Кук Изследване западното и южно крайбрежие на Огнена Земя и откриване на остров Джилбърт (54°57′ ю. ш. 71°14′ з. д. / 54.95° ю. ш. 71.233333° з. д.), залива Кук (55°10′ ю. ш. 70°10′ з. д. / 55.166667° ю. ш. 70.166667° з. д.), протока Кристмас Саунд и Новогодишния залив и Новогодишните о-ви на север от остров Естадос Чили, Аржентина
последна четвърт на XVIII в. Антонио Сантос Първо пресичане на Гвианската планинска земя, по река Карони (десен приток на Ориноко), през хребета Серра Пакарайма и по река Рио Бранко до река Рио Негро Венецуела, Бразилия
1779 – 1784 Франсиско Виедма, Антонио Виедма Изследване долното течение на река Рио Негро и цялото крайбрежие на Патагония. Основаване на град Кармен де Патагонес. Изкачване по река Санта Крус до изворите ѝ и откриване езерата Лаго Архентино и Виедма (49°25′ ю. ш. 72°30′ з. д. / 49.416667° ю. ш. 72.5° з. д.) Аржентина
1781 – 1802 Феликс де Асара Извършване на топографски изследвания в източната част на басейна на долното течение на река Парана и покрай десните брегови райони на Парана и река Парагвай. Първо научно описание на влажната и суха Пампа и Южно Гран Чако, техния климат, растителност и животински свят, Демаркация на границите на Уругвай, Аржентина и Парагвай с Бразилия Аржентина, Парагвай, Бразилия, Уругвай
1790 – 1791 Алесандро Маласпина Детайлни изследвания и картирания на целите тихоокеански крайбрежия на Чили, Перу, Еквадор, Колумбия и о-ви Хуан Фернандес Чили, Перу, Еквадор, Колумбия
1799 – 1802 Александър фон Хумболт, Еме Бонплан Първо научно изследване на бифуркацията на река Ориноко – река Касикияре (1799 – 1800). Пресичане на Колумбия от север на юг и изследване на вулканите в Екваториалните Анди (1801 – 1802). Първи опит за изкачване на вулкана Чимборасо (6272 м) Венецуела, Колумбия, Еквадор, Перу
1810 – 1821 Вилхелм Лудвиг фон Ешвеге (1777 – 1855) Изследване на геолжкия строеж на провинциите Сао Пауло и Минас Жерайс в Бразилия, главно масива Серра ду Еспинясу между 16º и 21º ю.ш Бразилия
1815 – 1817 Максимилиан Вийд-Нойвид (1782 – 1867) Зооложки и етнографски изследвания в района на днешния бразилски щат Баия Бразилия
1816 – 1822 Етиен Жофроа Сент-Илер (1772 – 1844) Естественоисторически изследвания в Източна Бразилия, главно в района на днешния щат Минас Жерайс Бразилия
1817 – 1818 Йохан фон Спикс, Карл фон Мартиус Изследване на географията, флората и фауната в басейните на реките Сау Франсиску и Парнаиба Бразилия
1817 – 1820 Йохан Натерер Пресичане на Бразилската планинска земя от горното течение на река Токантинс през платото Мату Гросу до горното течение на река Мадейра и спускане по нея и по Амазонка до Атлантическия океан Бразилия
1817 – 1820 Йохан Пол Меридионално пресичане на Бразилската планинска земя по десния бряг на река Токантинс от 16º до 7º ю.ш. Бразилия
1819 – 1820 Йохан фон Спикс, Карл фон Мартиус Изследване на рака Амазонка от устието ѝ до устието на десния ѝ приток река Жавари и долните течения на реките Рио Негро (до 1º ю.ш.) и Мадейра Бразилия
1821 – 1829 Георг Лангсдорф Първи комплексни физикогеографски изследвания в Базилската планинска земя. Изследване областта около Рио де Жанейро (1822 – 1823) и провинция Минас Жерайс (1824). Спускане по реките Тиете и Парана до устието на десния ѝ приток река Рио Пардо. Изкачване по последната и по десния ѝ приток река Иняндуи, преминаване през хребета Серра ди Маракажу и спускане по река Миранда до река Парагвай. Изкачване на север по Парагвай и по притока ѝ Куяба (ляв) до град Куяба (1826 – 1827). Изкачване до изворите на Парагвай и от там спускане по река Аринус (десен приток на Журуена), по Журуена до Тапажос и по последната до Амазонка, а след това по Амазонка до Белен и от там по море завръщане в Рио де Жанейро (1827 – 1829) Бразилия
1822 – 1828 Жан Батист Бусенго (1802 – 1887) Първи геоложки, ботанически, климатически и агрохимически изследвания в Северозападните, Екваториалните, Перуанските и Централните Анди, на териториите на новообразуваните страни в Южна Америка – Нова Гренада, Еквадор, Перу и Чили Венецуела, Колумбия, Еквадор, Перу, Чили
1825 – 1839 Джоузеф Пентланд Първи комплексни географски изследвания в Централните Анди. Изследване на флората на Централноандийската Пуна и езерото Титикака и определяне на общото направление и очертание на планинските вериги между 10° ю.ш. и тропика на Козирога Боливия, Еквадор, Перу, Чили
1826 – 1830 Филип Паркър Кинг, Робърт Фицрой Изследване и картиране на бреговете на Патагония, Фолклъндските о-ви, архипелага Огнена Земя и Чилийския архипелаг. Откриване и картиране на протока Бигъл (54°56′ ю. ш. 68°40′ з. д. / 54.933333° ю. ш. 68.666667° з. д., на юг от Огнена Земя). Доказване на полуостровното положение на п-ов Брансуик (53°30′ ю. ш. 71°25′ з. д. / 53.5° ю. ш. 71.416667° з. д.), след откриването на залива Отуей (53°02′ ю. ш. 71°33′ з. д. / 53.033333° ю. ш. 71.55° з. д.), остров Риеско (53°00′ ю. ш. 72°15′ з. д. / 53° ю. ш. 72.25° з. д., на северозапад от залива) и залива Скайринг (52°38′ ю. ш. 72°05′ з. д. / 52.633333° ю. ш. 72.083333° з. д., на северозапад от остров Риеско). Откриване на остров Уелингтън (49°22′ ю. ш. 74°56′ з. д. / 49.366667° ю. ш. 74.933333° з. д.), протоците Уайд (отделящ острова от континента) и Месие (на север от острова) в Чилийския архипелаг. Изследване в залива Пеняс, на 46º 50` ю.ш. на най-северния ледник в Южното полукълбо. Откриване на залива Адвенчър (51°33′ ю. ш. 74°28′ з. д. / 51.55° ю. ш. 74.466667° з. д.) и протока Кинг (44°36′ ю. ш. 74°03′ з. д. / 44.6° ю. ш. 74.05° з. д.), свързващ океана с протока Мораледа Аржентина, Фолклъндски о-ви, Чили
1826 – 1833 Алсид Десалин Орбини (1802 – 1857) Първи комплексни географски изследвания в Югоизточна и Южна Бразилия (1826 – 1828), Аржентинската пампа и Северна Патагония (1829) и района на изворната област на реките Бени (лява съставяща на Мадейра) и Рио Пилкомайо (десен приток на Парагвай) в Боливия (1830 – 1833) Бразилия, Аржентина, Боливия
1827 – 1832 Едуард Пьопиг Първи комплексни географски изследвания в Средно и Южно Чили (1827 – 1829), Перуанските Анди и покрай теченията на реките Уаляга, Мараньон и Амазонка (1829 – 1832) Чили, Перу, Бразилия
1832 – 1835 Робърт Фицрой, Чарлз Дарвин Изследване и картиране на бреговете на естуара Ла Плата, Патагония, Фолклъндските о-ви, архипелага Огнена Земя и тихоокеанското крайбрежие на Южна Америка от Магелановия проток до Каляо в Перу. Изучаване на природата на Уругвай, долното течение на река Парана, Аржентинската Пампа и Североизточна Патагония и о-вите Галапагос Уругвай, Аржентина, Фолклъндски о-ви, Чили, Перу, Еквадор
1834 – 1836 У. Смит, Ф. Лоу Първи хидроложки изследвания на реките Уаляга (десен приток на Мараньон), Укаяли и Амазонка с цел установяване на пригодността им за корабоплаване Перу, Бразилия
1835 – 1836 Фредерик Уилям Бичи Картиране на част от югозападното крайбрежие на Южна Америка Чили
1835 – 1844 Робърт Шомбург, Ричард Шомбург Изследване на речните системи на Британска Гвиана, басейна на река Есекибо, заедно с левите ѝ притоци Мазаруни, Потаро и Рупунуни. Откриване на планината Серра Пакарайма, в т.ч. масива Рорайма (най-високата част на Гвианската планинска земя. Откриване на река Урарикуера (дясна съставяща на Риу Бранку) и планината Серра Парима. Спускане по реките Падамо (десен приток на Ориноко), Ориноко, Касикияре и Рио Негро, изкачване по Риу Бранку и завръщане в Гвиана (1835 – 1839). Изследване делтата на Ориноко, на речните системи югоизточно от нея и целия басейн на река Куюни (ляв приток на Есекибо) (1840 – 1841). Изследване и картиране на басейна на река Такуту (лява съставяща на река Риу Бранку) (1842). Изследване на южните части на Британска Гвиана и картиране на цялото течение на река Корантайн, гранична между Британска Гвиана и Суринам. Гвиана, Венецуела, Бразилия, Суринам
1836 – 1837 Павел Стшелецки Изследвания в Югоизточна Бразилия, Уругвай, Аржентина и Средно Чили и в крайбрежните райони на Северно Чили, Перу, Еквадор Уругвай, Аржентина, Бразилия, Чили, Перу, Еквадор
1839 – 1840 Игнаци Домейко Изследване на Бреговите Кордилери между 32º и 27º ю.ш. и откриване хребетите Кордилера де Олита и Кордилера де Олива. Проникване от юг в пустинята Атакама Чили
1843 – 1847 Франсис Кастелно Двойно пресичане на Южна Америка. Проследяване на цялото течение на рка Арагуая и на река Токантинс до изворите ѝ. Изследване на платото Мату Гросу и точно определяне на извора на река Парагвай (14º ю.ш.). Преминаване през огромни заблатени участъци, степи, савани, непроходими храсталаци и вечнозелине гори и изкачване на платото Алтиплано, преминаване през Перуанските Анди и достигане до Тихия океан при Лима през 1845. От там преминаване през Куско и Андите, достигане до река Урубамба, спускане по нея до 8º ю.ш. и по реките Укаяли и Амазонка достигане до Атлантическия океан през 1847 Бразилия, Боливия, Перу
1844 Игнаци Домейко Изследване на областта Араукания в Южно Чили Чили
1848 – 1858 Хенри Уолтър Бейтс, Алфред Ръсел Уолъс Изследване басейна на долното течение на Амазонка (1848 – 1849, двамата съвместно). Изследване долината на Средна и Долна Амазонка, 150 км от долното течение на река Тапажос, около 130 км от долното течение на десния ѝ приток река Кунани, долното течение на река Иса (ляв приток на Амазонка) и самата Амазонка до устието на десния ѝ приток Жандиатуба (3°15′ ю. ш. 69°15′ з. д. / 3.25° ю. ш. 69.25° з. д.) (1850 – 1858, Хенри Уолтър Бейтс, самостоятелно) Бразилия
1849 – 1868 Карл Фердинанд Апун Изследване на растителния и животински свят в долината на река Ориноко и западната част на Гвианската планинска земя (1849 – 1859). Изследване флората на Гвиана и близките райони на Северна Бразилия и изследване и описване на по-важните притоци на Амазонка Риу Бранку и Рио Негро и изкачване по Амазонка до границата с Перу (1860 – 1868) Венецуела, Гвиана, Бразилия
1849 – 1868 Еме Писи Извършване на първи триангулачни измервания в Средно Чили и издаване през 1875 на едромащабна топографска карта на Средно Чили между 27º ю.ш. (река Копяпо) и 38º ю.ш. (река Империал) Чили
1850 Фаустино Малдонадо Изследване и картиране на река Инамбари (десен приток на Мадре де Диос, от басейна на Мадейра) и част от теченията на реките Мадре де Диос и Мадейра Боливия, Бразилия
1850 – 1852 Алфред Ръсел Уолъс Изследване и картиране на река Рио Негро Бразилия
1850 – 1869 Антонио Раймонди Топографски картирания на Перуанските Анди и източните им склонове – Ла Монтаня. Картиране на планинската област Анкаш, разположена между река Мараньон и Тихия океан, бреговия хребет Кордилера Негра и река Санта (най-голямата перуанска река, вливаща се в Тихия океан). Откриване на хребета Кордилера Бланка с най-високия перуански връх Уаскаран (6768 м) Перу
1853 – 1856 Томас Пейдж Изследване на целия басейн на река Парагвай, долното течение на Парана и множество от десните ѝ притоци – Рио Саладо, Рио Берхемо и Рио Пилкомайо Парагвай, Бразилия, Аржентина
1853 – 1883 Рудолф Амандус Филипи Комплексни физикогеографски изследвания в Чили – пустинята Атакама (1853 – 1854), южните провинции на Чили, между Валпарайсо и остров Чилое (1858 – 1862), Средно Чили (1878 – 1883) Чили
1860 – 1869 Уилям Чандлес Изследване басейна на река Амазонка. 1860 – река Журуена (лява съставяща на Тапажос) и десния ѝ приток река Аринус; 1864 – 1866 – цялото течение на река Пурус, в т.ч. най-големия ѝ десен приток река Акри; 1867 – река Журуа; 1868 – река Кануман (десен приток едновременно на Мадейра и Амазонка, с които образува огромния заблатен остров Тупинамбаранас и притоците ѝ Абакашис, Мауес-Асу и др.; 1869 – река Мадейра и част от долното течение на река Бени Бразилия, Перу, Боливия
1868 – 1873 Чарлз Барингтън Браун Изследване и описание на цялата речна система на Британска Гвиана и извършване на първите геоложки изследвания в колонията Гвиана
1868 – 1878 Мориц Алфонс Щюбел, Вилхелм Райс Изследване на високопланинските вулкански райони на Южна Колумбия и Еквадор (1868 – 1874). Изследване на средните участъци на Източните Кордилери и Централните Кордилери (между реките Каука на запад и Магдалена на изток) в Колумбия. Изследване на вулканите вСеверен Еквадор и изкачване на вулканите Чимборасо и Котопахи. Пресичане на Перуанските Анди и по реките Майо, Уаляга, Мараньон и Амазонка спускане до Белен (1874 – 1876). Самостоятелно пресичане на Южна Америка от Мориц Алфонс Щюбел от Буенос Айрес до Сантяго де Чиле. От там на север до оазиса Такна (в най-южната част на Перу), изкачване в Централноандийската Пуна и изследване на вулканите в хребета Кордилера Реал, простиращ се на югоизток от езерото Титикака и масива Илямпу (1876 – 1878) Колумбия, Еквадор, Перу, Бразилия, Аржентина, Чили, Боливия
1868 – 1884 Джеймс Уелс Изследване басейна на река Сан Франсиску и вододела между нея и реките Токантинс и Паранаиба. Изследване басейна на река Риу Гранди (най-голям ляв приток на Сан Франсиску). Изкачване по река Риу Прету (ляв приток на Риу Гранди) и от горното ѝ течение – река Сапан преминаване до река Сону (десен приток на Токантинс). На 7º ю.ш. изследване на вододела между долните десни притоци на Токантинс и река Гражау (ляв приток на Меарин). По Гражау и Меарин спускане до Атлантическия океан Бразилия
1869 – 1870 Джордж Мъстърс Меридионално пресичане на Патагония от Магелановия проток до река Рио Негро. От Пунта Аренас достигане до устието на Санта Крус покрай югоизточното крайбрежие на континента, изкачване по река Рио Чико (Южна) до устието на Рио Белграно и достигане до езерото Науел Уапи (40º 40` ю.ш., от което изтича река Рио Лимай, от басейна на Рио Негро). Спускане по Рио Лимай и Рио Негро и достигане на Атлантическия океан при Кармен де Патагонес Аржентина
1870 – 1872 Хенри Симпсън Картиране на архипелага Чонос и п-ов Тайтао (46°15′ ю. ш. 75°10′ з. д. / 46.25° ю. ш. 75.166667° з. д.), в т.ч. протока Мораледа и южната част на залива Елефантес (46°00′ ю. ш. 74°00′ з. д. / 46° ю. ш. 74° з. д.), отделящ п-ов Тайтао и архипелага Чонос от континента Чили
1871 – 1872 Карл Фердинанд Апун Изследване на река Мазаруни (ляв приток на Есекибо) Гвиана
70-те години на ХІХ в. Е. К. Мартин Изследване на чилийското крайбрежие на юг от 40º ю.ш., в т.ч. остров Чилое, архипелага Чонос и малките острови, пръснати в заливите Корковадо и Анкуд Чили
70-те години на ХІХ в. Еме Писи Комплексни физикогеографски изследвания на пустинята Атакама Чили
1872 Пиер Монтолие Хидрографски изследвания на река Инирида и устията на реките Гуавяре и Атабапо, вливащи се заедно с Инирида в Ориноко Колумбия, Венецуела
1873 – 1877 Франсиско Морено, Карлос Мояно Изследване на долното течение на река Рио Негро в Патагония (1873). Изследване на над 1200 км от крайбрежието на Патагония от устието на Рио Негро до устието на река Санта Крус и пресичане на долните течения на реките Чубут, Рио Десеадо и Рио Чико (Южна) (1874). Последователно пресичане на Влажната (източна) и Сухата (западна) Пампа от Буенос Айрес на югозапад. Изследване на Северна Патагония в горния басейн на Рио Негро. Изкачване по река Рио Лимай (дясна съставяща на Рио Негро) до изворите ѝ – езерото Науел Уапи (41°05′ ю. ш. 71°20′ з. д. / 41.083333° ю. ш. 71.333333° з. д.), изследване на част от Патагонските Анди в района на горното течение на Рио Лимай (39º 32` – 42º ю.ш.), откриване на редица езера, в т.ч. езерото Уечулафкен (подхранващо Рио Лимай) и откриване, че някои от тях имат отток към Тихия океан чрез реките Калие-Калие и Пуело (1875). Изследване на Патагония от долното течение на река Чубут на юг до устието на река Санта Крус (1876, заедно с Карлос Мария Мояно). Откриване на езерото Архентино (50°15′ ю. ш. 72°30′ з. д. / 50.25° ю. ш. 72.5° з. д.), вливащата се в него река Леона и езерото Сан Мартин, оттичащо се в Тихия океан – в Бейкър фиорд (1877) Аржентина
1875 – 1876 Джордж Чърч Изследване на река Мадре де Диос до устието на десния ѝ приток река Инамбари Боливия
1875 – 1880 Луис Хорхе Фонтана Топографско картиране на южната част на Гран Чако и съставяне на точна карта на целия басейн на река Рио Берхемо Аржентина
1876 Ивар Откриване на възвишенията Месета Латоре и Месета Вискачас в най-южната част на Патагония Аржентина, Чили
1877 Дж. Дарнфорд Вторично откриване и картиране на езерата Мастерс (Мустерс, 45°24′ ю. ш. 69°11′ з. д. / 45.4° ю. ш. 69.183333° з. д.) и Колуе-Уапи (45°30′ ю. ш. 68°46′ з. д. / 45.5° ю. ш. 68.766667° з. д.) Аржентина
1877 – 1879 Г. П. Х. Цимерман, В. Л. Лот Изследване на реките в Холандска Гвиана, в т.ч. трите най-големи Суринам, Сарамака и Копенаме Суринам
1877 – 1882 Жул Никола Крево Картиране на цялото течение на река Марони (гранична между Суринам и Френска Гвиана) и откриване в източната част на Гвианската планинска земя на хребета Серра Тумукумаки и река Жари, стичаща се на югоизток от него и вливаща се от север в Амазонка (1877). Изследване на река Ояпок (гранична между Френска Гвиана и бразилския щат Амапа) и откриване на река Пару (извираща от хребета Серра Тумукумаки, ляв приток на Амазонка) (1878 – 1879). Изследване и картиране на целите течения на реките Путумайо (Иса) и Какета (Жапура), леви притоци на Амазонка (1879). Картиране на река Магдалена и реките Гуавяре, Инирида и Атабапо (последните три леви притоци на Ориноко) (1880 – 1881). Картиране на Гран Чако (1882) Суринам, Френска Гвиана, Бразилия, Колумбия, Боливия, Аржентина
1877 – 1882 Евърард Им Търн Етнографски и ботанически изследвания по долините на реките Мазаруни и Куюни от басейна на река Есекибо в Британска Гвиана. Първо изкачване на връх Рорайма Гвиана, Венецуела
1878 Джордж Нерс Картиране на части от южното крайбрежие на Чили и Патагония и провеждане хидрографски изследвания в Магелановия проток Чили, Аржентина
1878 – 1880 Ф. Ф. Саймънс Картиране на масива Сиера Невада де Санта Марта Колумбия
1878 – 1887 Карлос Мояно Проследяване и картиране на долното течение на река Сенгер, вливаща се от юг в езерото Мастерс, а при пълноводие и в езерото Колуе-Уапи (1878). Меридионално пресичане на Патагония от север на юг (1879). Изкачване по река Рио Чико (Южна) до извора ѝ и откриване на горното течение на река Рио Десеадо, извираща от масива Сабальос и езерото Буенос Айрес (46°25′ ю. ш. 72°00′ з. д. / 46.416667° ю. ш. 72° з. д.), оттичащо се чрез река Бейкър в залива Бейкър на Тихия океан. Изследване на горния басейн на река Сенгер, събираща водите си по източните склонове на Патагонските Анди между 44º и 46º ю.ш., спускане по Сенгер до езерата Мастерс и Колуе-Уапи и по реките Рио Чико (Северна) и Чубут достигане до океана (1880 – 1881). Изследване на Патагонските Анди и създаване на няколко нови аржентински селища в района – Пуерто Санта Крус, Рио Галегос и Пуерто Десеадо (1883 – 1884). Изследване на остров Огнена земя и основаване най-южния град на света Ушуая (1886 – 1887) Аржентина, Чили
1879 – 1880 Франсиско Морено Пресичане от изток на запад Централна Патагония по 44º ю.ш. до източните склонове на Патагонските Анди и изследване на предпланинския район до 39º ю.ш. Аржентина
1880 – 1881 Едвин Хит (неизв.-1932) Изследване на река Бени, лявата я съставяща – река Боопи до Ла Пас, левия приток на Бени – река Мадиди и картиране на река Хит (десен приток на Мадре де Диос), явяваща се гранична между Боливия и Перу Боливия, Перу
1880 – 1882 венецуелско-бразилска погранична комисия Демаркация на границата между Венецуела и Бразилия и изследване на планината Серра Пакарайма и басейните на реките стечащи се на юг от нея – Урарикаа, Суруму, Котингу и др. (всички от басейна на Риу Бранку) Венецуела, Бразилия
80-те години на ХІХ в. Теодорф Волф (1841 – 1924) Топографски картирания на големи участъци от западната и централната част на Еквадор Еквадор
1882 – 1883 Паул Гюсфелд Покоряване на няколко върха в Андите на територията на Чили и Боливия и опит за изкачване на най-високия връх на континента Аконкагуа, достигане до 6400 м, на 570 от върха. Чили, Боливия, Аржентина
1882 – 1884 Алфред Хетнер Изследване на централните части на Източните Кордилери в Колумбия с дължина над 400 км, между 4º 38` – 8º с.ш. Колумбия
1882 – 1895 Франсиско Морено Картиране на източните склонове на Чилийско-Аржентинските Анди между 23º и 34º ю.ш., от границата с Боливия до Магелановия проток Аржентина
1883 – 1885 Анри Кудро Изследване на югоизточната част на Гвианската планинска земя, хребета Серра Акари от река Риу Бранку до горното течение на река Тромбетас и откриване няколко нейни десни притока, в т.ч. река Кафуини Бразилия
1884 Ф. Ф. Саймънс Картиране на полуостров Гуахира Колумбия, Венецуела
1884 Евърард Им Търн Първо изкачване на връх Рорайма (най-високата точка на Гвианската планинска земя Гвиана, Венецуела
1884 Карл фон ден Щайнен Астрономически и триангулачни измервания в Аржентина Аржентина
1884 – 1886 Вилхелм Сиверс Изследване на хребетите Кордилера де Мерида и Сиера де Периха в Западна Венецуела и Сиера Невада де Санта Марта в Колумбия Колумбия, Венецуела
1884 – 1891 Жан Шафанжон (1854 – 1913) Изследване на централната част на Гвианската планинска земя и горното течение на река Каура, най-голям десен приток на Ориноко. Откриване извора на река Падамо (десен приток на Ориноко) Венецуела
1886 – 1888 Луис Хорхе Фонтана Изследване на река Чубут в Средна Патагония, на 44º 44` ю.ш. откриване езерото Фонтана и по река Сенгер (изтичаща от него) спускане до Атлантическия океан. Подробно картиране на езерата Колуе-Уапи (45°30′ ю. ш. 68°50′ з. д. / 45.5° ю. ш. 68.833333° з. д.) и Мастерс (45°25′ ю. ш. 69°10′ з. д. / 45.416667° ю. ш. 69.166667° з. д.) (1886). Откриване на езерото Хенерал-Пас и двете реки Палена, изтичащи от него в западна и източна посока и вливащи се съответно в Тихия и Атлантическия океан Аржентина, Чили
1886 – 1888 Карл фон ден Щайнен Първо изследване на река Шингу, от горното ѝ течение – река Тамитатуала (Батови, открита от него), до устието ѝ и откриване притоците на Шингу – реките Ронуру (ляв) и Кулуени (десен) (1886). Изследване на горното течение на Шингу и източната съставяща я река Кулезеу-Кулуени (1887 – 1888) Бразилия
1886 – 1888 Жулиус Попер Геоложки изследвания в Патагония и Огнена Земя Аржентина, Чили
1888 – 1890 Алфред Хетнер Изследване на Перуанските и Централните Анди, езерото Титикака и на югоизток от него Кордилера Реал Перу, Боливия
1889 Анри Кудро Изследване на цялото течение на река Тромбетас Бразилия
1891 – 1893 Вилхелм Сиверс Изследване на Карибските Анди във Венецуела Венецуела
1892 – 1894 Хосе Мануел Пандо Топографски заснемания в горния басейн на река Мадре де Диос и детайлно картиране и изследване на десните ѝ притоци реките Инамбари и Тампобата (1892). Изследване и картиране на реките Акри (десен приток на Пурус) и Пурус (десен приток на Амазонка) (1893). Изследване и картиране на част от теченията на реките Журуа и Жавари, десни притоци на Амазонка (1894) Боливия, Бразилия, Перу
1893 – 1899 Ханс Щефен Изследване на река Палена (44º ю.ш.), като открива двете реки, от които води началото си, и че северният ѝ приток извира от аржентинска територия на изток от езерото Хенерал-Пас (1893 – 1894). Изследване на долината на река Пуело (42º ю.ш.) (1894 – 1895). Изследване на реките Айсън-Симпсън (вливаща се от юг, на 45º 30` ю.ш. в протока Мораледа) и Сиснес (вливаща се в протока Пуюгуапи, между континента на изток и остров Магдалена на запад) и откриване, че двете реки водят началото си от аржентинска територия (1896 – 1898). Изследване на масива Сан Валентин (46º30`ю.ш.) и проследяване на югоизток от него на река Бейкър, вливаща се на 48º ю.ш. Установяване, че реката е най-голяма в Южно Чили, и че северният ѝ извор е езерото Буенос Айрес, а южният – езерото Пуейредон (Кокрен). Изследване на масива Сан Лоренсо (на юг от езерото Пуейредон) (1898 – 1899) Чили, Аржентина
1895 – 1896, 1898 – 1899 Херман Мейер Изследване на лявата съставяща река на Шингу (десен приток на Амазонка) – река Ронуру и откриване на левия ѝ приток река Фирму (Щайнен) Бразилия
1895 – 1897 Ото Норденшелд Комплексни физикогеографски изследвания в Патагония и Огнена земя Аржентина, Чили
1895 – 1899 Анри Кудро Изследване на река Тапажос (десен приток на Амазонка) до съставяшите я реки Журуена и Телис-Пирис (Сан Мануел) и по Журуена до водопада Аугусту (1895 – 1896). Изследване на река Шингу (десен приток на Амазонка) до 8º 38` ю.ш. (1896). Изследване на река Токантинс (десен приток на Амазонка) и левия ѝ приток Арагуая (1896 – 1897). Изследване на междуречието на реките Арагуая и Шингу (1898). Изследване на река Нямунда (ляв приток на Амазонка) и басейна на река Тромбетас (1899) Бразилия
1897 Хосе Мануел Пандо Изследвания и картирания в горния басейн на река Мадре де Диос Боливия
1898 Уилям Конуей Изследване на хребета Кордилиера Реал, простиращ се на югоизток от езерото Титикака в Боливия и първо изкачване на връх Илимани (6438 м). Първи опит за покоряване на връх Аконкагуа и проучвания в архипелага Огнена Земя Боливия, Чили, Аржентина
1902 Уилям Колбек (1871 – 1930) Откриване на остров Скот (55°14′ ю. ш. 67°56′ з. д. / 55.233333° ю. ш. 67.933333° з. д.), южно от остров Огнена Земя Боливия
1903 Ханс Мейер Покоряване на вулканите Чимборасо (6262 м), Котопахи (5897 м) и Антисана (5704 м) Еквадор
1903 – 1904 Алфонс Хердерсхе Топографски картирания на части от Суринам Суринам
1906 – 1925 Пърси Фосет Триангулачни и топографски дейности свързани с демаркацията на Боливия с Бразилия, Парагвай и Перу (1906 – 1910). Три експедиции в района на платото Мату Гросу (1911 – 1925) Боливия, Бразилия, Парагвай, Перу
1907 – 1909 Кандидо Рондон Изследване на областта на 650 км на северозапад от град Куяба, в т.ч. възвишението Серра дус Паресис и първо картиране на горния басейн на река Журуена (1907). Изследване на територията между горните течения на реките Журуена и Арипуанан и определяне на вододела между басейните на реките Тапажос и Мадейра – възвишението Серра ду Норти (1908). Изследване на областта между реките Арипуанан на изток и Мадейра на запад (1909) Бразилия
1907 – 1917 Александър Райс Изследване и картиране над 1,3 млн. км2 от басейна на Амазонка – целия басейна на река Рио Негро (ляв приток на Амазонка), в т.ч. реките Ваупес (1907 – 1909) и Исана (1912 – 1913), десни притоци на Рио Негро Бразилия
1909 Вилхелм Сиверс Изследване на Кордилерите в Перу и Еквадор Перу, Еквадор
1914 Кандидо Рондон Изследване на горния басейн на Мадейра и откриване на река Теодор Рузвелт (ляв приток на Арипуанан), река Жипарана (десен приток на Мадейра) и редица други десни притоци на Мадейра Бразилия
1919 – 1920 Александър Райс Картиране на цялите течения на реките Рио Негро и Касикияре. Първи безуспешен опит за достигне до изворите на Ориноко Бразилия, Венецуела
1924 – 1925 Александър Райс Изследване и картиране на целия басейн на река Риу Бранку (ляв приток на Рио Негро), в т.ч. река Урарикуера (десен приток на Риу Бранку) и картиране на южния хребет на Гвианската планинска земя – Серра Парима. Първо използване на самолет за извършване на аерофотозаснемане на големи участъци от басейна Амазонка, като направените аерофотоснимки стават база за картиране на региона Бразилия
1928 Джордж Дайът Пресичане по 10º ю.ш. централната част на Бразилия до река Шингу и спускане по нея до Амазонка. Съставяне на карта на басейна на Шингу, в т.ч. на притоците ѝ – Риу Фреску и Пакажа-Гранди (десни) и Ирири (ляв) Бразилия
1933 Джеймс Ейнджъл Откриване на 18 ноември на най-високия водопад в света, наречен на негово име – Анхел Венецуела
1951 Франсиско Рискес Откриване извора на река Ориноко на 2°30′ с. ш. 63°30′ з. д. / 2.5° с. ш. 63.5° з. д. Венецуела

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
Т. 2. Великие географические открытия (конец ХV – середина ХVІІ в.)[неработеща препратка], М., 1983 г., стр. 33 – 35, 45 – 59, 74 – 81, 125 – 130, 153 – 180, 349 – 357.
Т. 3. Географические открытия и исследования нового времени (середина ХVІІ – ХVІІІ в.)[неработеща препратка], М., 1984 г., стр. 240 – 252.
Т. 4. Географические открытия и исследования нового времени (ХІХ – начало ХХ в.)[неработеща препратка], М., 1985 г., 239 – 258.
Т. 5. Новейшие географические открытия и исследования (1917 – 1985) Архив на оригинала от 2011-05-17 в Wayback Machine., М., 1986 г., 108 – 110.
Хронология на откриването и изследването на регионите на Земята
Европа
Земята
Азия
Африка
Северна Америка
Южна Америка
Австралия и Океания
Арктика
Антарктика
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Хронологична_таблица_за_откриване_и_изследване_на_Южна_Америка&oldid=12057728“.