Направо към съдържанието

Хърватска куна

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Хърватска куна
hrvatska kuna
50 куни от 1941 г.
50 куни от 1941 г.
Информация
ISO 4217HRK
Въвеждане30 май 1994 г.
Извеждане31 декември 2022 г.
Наследникевро[1]
Странаняма, преди:
Хърватия
Инфлация13,2% (2022 г.)
Разделениелипа (1100)
Символkn
Банкноти5, 10, 20, 50, 100, 200, 500, 1000 kn
Монети1, 2, 5, 10, 20, 50 lp; 1, 2, 5 kn
Централна банкаХърватска национална банка
Монетен дворХърватски паричен институт
Уебсайтwww.hnb.hr
Валутен курс
BGN EUR USD
Хърватска куна в Общомедия

Хърватската куна (на хърватски: hrvatska kuna) е бившата паричната единица на Хърватия, използвана в периода 1941 – 1945 година и от 30 май 1994 до 1 януари 2023 г. Дели се на 100 липа. Международният валутен код на куната е HRK.[2]

2022 г. е последната година, в която куната се е използва, тъй като Хърватия я заменя с еврото на 1 януари 2023 г. Всички хърватски банкови сметки и кредитни карти автоматично са преобразувани в евро и куните в брой могат да се обменят за евро.

По времето на Римската империя в провинциите на Горна и Долна Панония (днес Унгария и областта Славония) данъците са събирани под формата на високо ценените тогава кожи от белки (Martes). Оттам хърватската дума за данък marturina произлиза от латинската дума martus (на хърватски: „куна“). Куната е парична единица в няколко славянски държави, най-вече в Киевска Рус и неговите наследници до началото на 15 век. Тя се равнява на 1/25, а по-късно на 1/50 сребърни гривни (официалната валута на Киевска Рус). Хърватската куна няма връзка с познатите славянски „крони“ („крона“ на хърватски език се превежда като kruna). През Средновековието много чужди валути са били използвани на територията на Хърватия, но независимо от това местната валута е била в употреба най-малко до 1018 година. Между 1260 г. и 1380 г. хърватските крале са секли сребърна монета, наречена banovac, на която е била изобразена белка. Отслабването на автономията на Хърватия в рамките на Хърватско-Унгарското кралство води до постепенното отмиране на тази валута.[3]

Идеята за куната се възражда отново през 1939 година, когато Хърватска бановина, тогава в пределите на Югославската монархия, планира да издаде своя валута.[3]

През 1941 година, когато Хърватското революционно движение „Усташа“ формира Независимата хърватска държава, се въвежда и независима държавна валута – хърватска куна. Тази валута остава в обращение до 1945 година, когато тя, заедно с парите на комунистическите партизани, изчезва със създаването на Социалистическа федеративна република Югославия.[3]

Настоящата куна е въведена на 30 май 1994 година, слагайки началото на преходния период от хърватски динар към куна, който приключва на 31 декември 1994 година с обменен курс 1 куна = 1000 динара.[3]

Изборът на името куна било изпълнено с противоречия, тъй като валута със същото име е била използвана от Независимата хърватска държава. Скоро тези доводи били отхвърлени като неоснователни, тъй като куна се казвала и валутата на Хърватска бановина и Завнох (ZAVNOH). Друго предложение за име на новата валута е било kruna (крона), която да се дели на 100 banica (по името на жената на краля). Този вариант бил отхвърлен, тъй като се е смятало, че името е доста близко до това на монархическата крона на Австро-Унгария и не подхождало на републиканска валута. Преходът към новата валута бил плавен и противоречията бързо са били изгладени.[3]

В самопровъзгласилата се Република Сръбска Крайна не се използвали нито куните, нито динарите. Вместо тях в употреба влязла нова валута крайненски динар, валидна до 1995 година, когато регионът отново попада в пределите на Хърватия.[3]

Първоначално хърватската куна е била обвързана с германската марка, а по-късно с еврото. Дългосрочната политика на Хърватската национална банка е да поддържа стабилен курса на куната спрямо еврото.[3]

Дългогодишна политика на Хърватската национална банка е да поддържа колебанията на обменния курс на куната спрямо еврото (или по-рано марката) в относително стабилен диапазон. От въвеждането на еврото през 1999 г. обменният курс между двете валути рядко се колебае в значителна степен, оставайки почти постоянен курс 7,5 куни към 1 евро. Хърватия се присъединява към Европейския съюз на 1 юли 2013 г. и към Механизма на обменните курсове на 10 юли 2020 г. при курс от 7,53450 куни за 1 евро. Куната е заменена с еврото на 1 януари 2023 г., след като са изпълнени предпоставките, тъй като първоначалната прогноза за стандартните четири години след присъединяването към Европейския съюз се оказва твърде кратка.

Банкнотите са с деноминация от 5, 10, 20, 50, 100, 200, 500 и 1000 куни.[2]

Банкноти в обращение от 28 декември 2009 година
Изображение Стойност Размери Основен цвят Описание Дата на
Лице Гръб Лице Гръб отпечатване пускане в обращение
5 куни 122 × 61 мм зелен Фран Кръсто Франкопан
и Петър Зрински
Крепост в стария град Вараждин 7 март 2001 9 юли 2001
10 куни 126 × 63 мм зелен Юрай Добрила Арена Пула и градоустройствен план на град Мотовун 7 март 2001 18 юни 2001
20 куни 130 × 65 мм червен Граф Йосип Елачич Твърдината Елтц във Вуковар и
Вучедолския гълъб
7 март 2001 16 август 2001
50 куни 134 × 67 мм син Иван Гундулич Старият град Дубровник 7 март 2002 25 ноември 2002
100 куни 138 × 69 мм червеникаво-кафяв Иван Мажуранич и Башчанската плоча Катедралата „Св. Вит“ в Риека 7 март 2002 3 юни 2002
200 куни 142 × 71 мм кафяв Степан Радич Стара сграда на военното командване Твърджа край Осиек 7 март 2002 12 август 2002
500 куни 146 × 73 мм маслинено зелено Марко Марулич Дворецът на Диоклециан в град Сплит 31 октомври 1993 31 май 1994
1000 куни 150 × 75 мм синкаво-сив Анте Старчевич Статуята на крал Томислав и Загребската катедрала 31 октомври 1993 31 май 1994
10 куни 126 × 63 мм зелен Юрай Добрила Арена Пула и градоустройственият план на град Мотовун 30 май 2004 24 май 2004

Монетите са с номинал от 1, 2, 5, 10, 20 и 50 липа, както и от 1,2 и 5 куни.[2] Те са издадени в два варианта: единият с имена на растения или животни на хърватски език (през нечетните години), а другият с имена на растения или животни на латински език (през четните години).[3]

Поради ниската си стойност монетите от 1 и 2 липа се използват рядко. През 2001 година Хърватската народна банка заявява, че няма намерение да изтегля от употреба монетите от 1, 2 и 5 липа.[3]

  1. www.lemonde.fr // Посетен на 1 юни 2022 г.
  2. а б в Хърватска куна Архив на оригинала от 2012-10-08 в Wayback Machine. // Monetiibanknoti.com
  3. а б в г д е ж з и Хърватска куна Архив на оригинала от 2012-03-20 в Wayback Machine. // Valutnikursove.com