Шантарски острови (национален парк)
| Шантарски острови | |
![Карта на националния парк. Остров Медвежи не влиза в състава му[1].](/https/bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Shantar1z_rus.png) Карта на националния парк. Остров Медвежи не влиза в състава му[1]. | |
  Местоположение в Русия | |
| Местоположение | Хабаровски край |
|---|---|
| Най-близък град | Николаевск на Амур |
| Площ | 515,5 ha |
| Създаден | 30 декември 2013 |
| Уебсайт | www.zapovedamur.ru |
| Шантарски острови в Общомедия | |
Шантарски острови (на руски: Шантарские острова) е национален парк в Русия. Обявен за такъв е през 2013 г. и обхваща както островната част на Шантарските острови (без остров Медвежи), така и акватория на Охотско море в района на архипелага.
Местоположение
[редактиране | редактиране на кода]Националният парк е разположен в източната част на Охотско море. Попада на територията на Хабаровски край, Тугуро-Чумикански район. Общата му площ е 5155 км². В нея влизат сухоземната част на архипелага Шантарски острови с площ от 2412 км². Акваторията на Охотско море, която е част от парка включва площ от 2743 км²[1].
История
[редактиране | редактиране на кода]Районът на Шантарските острови е известен с посещения на хора с цел лов на животни с цел добив на ценни кожи и месо, китолов и риболов. В периода 1852 – 1907 г. тук е било мястото на усилен китолов от страна на американски китоловци на гренландски кит[2][3][4]. В миналото са използвани и за дърводобив, но и днес островите имат сериозен потенциал за извършване на тази дейност. През 1999 г. районът е обявен за държавен резерват, но с изключение на метеорологичната станция и единични научни лагери островите си остават необитаеми[5]. През 2013 г. районът е обявен за национален парк и са предприети мерки за защитата и опазването на природната среда[6].
Климат
[редактиране | редактиране на кода]В сравнение с този на Охотско море, климатът на Шантарските острови е значително по-суров. Преобладаващите ветрове от североизток изтласкват леда към архипелага и така осигуряват ледена връзка с континента повече от 8 месеца в годината[7] Според климатичната класификация на Кьопен климатът тек е субполярен с дълги и студени зими и кратки хладни лета[8].
Флора
[редактиране | редактиране на кода]Големите острови са покрити с гори от лиственица и бор. Съставени са от Сибирски смърч (на латински: Picea obovata), на латински: Lárix gmélinii, на латински: Pinus pumila, бреза[9]. Срещат се гъсталаци от на латински: Pinus pumila[10].
Фауна
[редактиране | редактиране на кода]Големите отрови са обитавани от хищни бозайници като кафява мечка, вълк, лисица, росомаха, видра, хермелин, невестулка, самур[9]. От птичото многообразие тук се срещат около 240 вида местни или мигриращи. Тук се слещат и застращените Bubo blakistoni и Стелеров морски орел[11].
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Постановление Правительства РФ от 30 декабря 2013 года № 1304 «Об учреждении национального парка „Шантарские острова“» // Архивиран от оригинала на 2014-09-04. Посетен на 1 април 2015.
- ↑ Arctic, of Fairhaven, July-Oct. 1852. In Gelett, C. W. (1917). A life on the ocean: Autobiography of Captain Charles Wetherby Gelett. Honolulu, Hawaii: Hawaiian Gazette Co., Ltd.
- ↑ J. E. Donnell, of New Bedford, July 1 – 12, 1852, Martha's Vineyard Museum; Sea Breeze, of New Bedford, July 16-Sept. 30, 1874, G. W. Blunt White Library (GBWL).
- ↑ Pacific Commercial Advertiser (Vol. XLVI, No. 7864, 22 октомври 1907, Honolulu).
- ↑ Proclamation of Shantar Islands State Nature Reserve, Khabarovsk Krai, 1999 // Khabarovsk News. Посетен на 10 януари 2016. (на руски)
- ↑ Vasyukova E.. 2017. Шантарские острова возьмут под охрану Архив на оригинала от 2017-10-08 в Wayback Machine.. HabInfo – the site of Khabarovsk. Посетен на 8 октомври 2017
- ↑ Shantar // Shantary. Посетен на 10 януари 2016.
- ↑ Climate Data, Kosh-Agach // climate-data.org.
- ↑ а б A.Ya. Kondratyev, N.M.Litvinenko, Y.V.Shibaev, P.S.Vyatkin, and L.F.Kondratyeva „The breeding seabirds of the Russian Far East“ ((en))
- ↑ Росляков Г. Е., Кусакин О. Г., Шлотгауэр С. Д. Шантарский архипелаг:Рассказ об уникальном природном островном комплексе Приохотья. – Хабаровск: Кн. изд-во, 1989. – 224 с. – 50 000 экз. – ISBN 5-7663-0063-8.
- ↑ Russia's Shantar Islands Permanently Protected // Wild Salmon Center. Архивиран от оригинала на 2016-02-16. Посетен на 10 януари 2016.