347 г. пр.н.е.
Облик
<< | 4 век пр.н.е. | >> | |||||||
00 | 99 | 98 | 97 | 96 | 95 | 94 | 93 | 92 | 91 |
90 | 89 | 88 | 87 | 86 | 85 | 84 | 83 | 82 | 81 |
80 | 79 | 78 | 77 | 76 | 75 | 74 | 73 | 72 | 71 |
70 | 69 | 68 | 67 | 66 | 65 | 64 | 63 | 62 | 61 |
60 | 59 | 58 | 57 | 56 | 55 | 54 | 53 | 52 | 51 |
50 | 49 | 48 | 47 | 46 | 45 | 44 | 43 | 42 | 41 |
40 | 39 | 38 | 37 | 36 | 35 | 34 | 33 | 32 | 31 |
30 | 29 | 28 | 27 | 26 | 25 | 24 | 23 | 22 | 21 |
20 | 19 | 18 | 17 | 16 | 15 | 14 | 13 | 12 | 11 |
10 | 09 | 08 | 07 | 06 | 05 | 04 | 03 | 02 | 01 |
347 (триста четиридесет и седма) година преди новата ера (пр.н.е.) е година от доюлианския (Помпилийски) римски календар. По това време е известна като годината на консулството на Венон и Торкват (или по-рядко 407 година Ab urbe condita).[1] Наименованието 347 г. пр. н. е. за тази година се използва от ранния средновековен период, когато летоброенето след Христа става преобладаващият метод в Европа за именуване на години.
Събития
[редактиране | редактиране на кода]В Древна Гърция
[редактиране | редактиране на кода]- В резултат на македонската победа при Олинт, Атина се стреми да сключи мир с Македония. Тъй като финансовата му политика се основава на предположението, че Атина не трябва да участва в големи войни, атинският лидер Евбул работи за мир с Филип II Македонски. Демостен е сред тези, които подкрепят компромиса.[2]
- Атинска делегация, включваща Демостен, Есхин и Филократ, е официално изпратена в Пела, за да преговаря за мирен договор с Филип II. По време на преговорите Есхин се опитва да повлияе на атиняните да приемат експанзията на Македония в Гърция. Демостен остава недоволен от резултата.[2]
В Римската република
[редактиране | редактиране на кода]Други
[редактиране | редактиране на кода]- Платон умира и неговият племенник Спевзип е назначен за ръководител на Академията.[4]
- Аристотел напуска Атина поради антимакедонските настроения, което възникват в Атина, след като Филип II Македонски разграбва гръцкия град-държава Олинт през 348 г. пр.н.е. С него отива друг забележителен член на Академията, Ксенократ от Халкидон. Те основават нова академия от малоазийската страна на Егейско море в новопостроения град Асос.[5]
Родени
[редактиране | редактиране на кода]Починали
[редактиране | редактиране на кода]- Архит, гръцки философ, математик и държавник (или 350 г. пр.н.е.) (* 428 г. пр.н.е.)[6][7]
- Платон, гръцки философ и основател на Академията в Атина (* ок. 427 пр.н.е.)[8]
- Евдокс от Книд, гръцки философ и астроном, който разширява идеите на Платон (или 355 г. пр. н. е. ) (* 410 г. пр.н.е. или 408 г. пр.н.е.)[9]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ McQueen, E. I. Diodorus Siculus : the reign of Philip II : the Greek and Macedonian narrative from Book XVI : a companion. London, Bristol Classical Press, 1995. ISBN 1-85399-385-9. OCLC 37615973. с. 146.
- ↑ а б Mitchell, Thomas N. Democracy's Beginning: The Athenian Story. Yale University Press, 2015-10-15. ISBN 978-0-300-21735-3. p. 286. (на английски)
- ↑ Mellersh, H. E. L., Williams, Neville. Chronology of World History: The ancient and medieval world, prehistory-AD 1491. ABC-CLIO, 1999. ISBN 978-1-57607-155-7. p. 81. (на английски)
- ↑ Joyal, Mark, Yardley, J. C., McDougall, Iain. Greek and Roman Education: A Sourcebook. Routledge, 2022-01-31. ISBN 978-1-136-93135-2. (на английски)
- ↑ Katz Cooper, Sharon. Aristotle : philosopher, teacher, and scientist. Minneapolis, Minn., Compass Point Books, 2007. ISBN 978-0-7565-1873-8. OCLC 64390401.
- ↑ Authority and authoritative texts in the Platonist tradition. Cambridge, United Kingdom, 2021. ISBN 978-1-108-92159-6. OCLC 1201697211. с. 50.
- ↑ Deming, David. Science and technology in world history. Volume 1, The ancient world and classical civilization. Jefferson, N.C., McFarland & Co, 2010. ISBN 978-0-7864-5657-4. OCLC 650873991. с. 75.
- ↑ Philosophers and religious leaders. New York, Routledge, 2013. ISBN 978-1-315-06282-2. OCLC 1086519250. с. 156.
- ↑ Aratus, Solensis. Phaenomena. Baltimore, Maryland, 2010. ISBN 978-1-4214-0025-9. OCLC 1139381335.
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата 347 BC в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |