Жозеф Жубер

Жозèф Жубèр (фр. Joseph Joubert, 1754-1824) е френски юрист, писател-есеист романтик и моралист, автор на множество афоризми. Близък приятел е с френските енциклопедисти и просветители Дидро, Шатобриан, Даламбер и др., но въпреки това запазва своите религиозни възгледи. Най-известен става със своите афоризми, които обаче приживе никога не е публикувал. След неговия край приятелят му Шатобриан ги събира и издава през 1838 г. в малката книжка "Размисли" ("Pensées"), а племенникът му Пол Рейнал подрежда голяма част от творчеството му и го издава през 1842 г. под заглавието "Размисли, есета, максими и кореспонденция от Ж.Жубер." ("Pensées, Essais, Maximes et Correspondance de J. Joubert").

Ако не намираш спокойствие в самия себе си, безполезно е да го търсиш на друго място.

Ако отдадем живота си на любовта, няма да ни остане време да се жалваме или да се чувстваме нещастни.

Без намесата на необикновен талант всичко прекрасно остава непризнато.

Бог – това е мястото, където забравям за всичко останало.

Богати са тези, които умеят да ограничават желанията си според средствата.

Бъди добър и снизходителен към всички, освен към себе си.

В изкуството полезното трябва да произтича от приятното, а не приятното от полезното. В основата на прекрасните произведения лежи чарът на ума, а не добрите намерения.

В страстите си ние използваме заложбите, които са ни били дадени за щастието.

Вместимостта на почти всички умове и без това не е голяма, а те са претъпкани с всевъзможни знания.

Вместо да се ядосвам, че розата има шипове, аз се радвам на това, че наред с шиповете расте и роза.

Всеки ум има своите утайки.

Всички градинари живеят на прекрасни места, защото те ги правят такива.

Всички правила в живописта, поезията, музиката и дори балета преследват и не могат да не преследват една-единствена цел: да доставят удоволствие на ума, без да го обременяват.

Всичко точно е кратко.

Всяко излишество разваля или нравите, или вкуса.

Възпитавайки детето, трябва да се мисли и за предстоящата му старост.

Въображението – това са очите на душата.

Гениални биват наричани хората, които правят бързо онова, което ние правим бавно.

Гениалност – това е способността да се вижда невидимото, да се движи неосезаемото, да се изгражда това, което няма форма.

Геният започва прекрасните произведения, но само трудът ги завършва.

Говорѝ тихо, за да те чуе и глухата аудитория.

Да обучаваш – означава да се учиш двойно.

Да се възползваш от нечии благодеяния е по-сигурен начин да привържеш човека към себе си, отколкото да му се отплащаш на свой ред.

Да се задълбочаваш в мимолетно произшествие е все едно да чертаеш върху пясъка, да пишеш върху водата, да строиш върху крилата на вятъра.

Да се представи в смешна светлина онова, което не подлежи на осмиване, в известен смисъл е все едно да се обърне доброто в зло.

Да се разбере Бога е лесно, стига само да не се опитваме да го обясним.

Да си способен на уважение в наши дни е почти толкова рядко, колкото и да си достоен за него.

Децата имат повече нужда от примери, отколкото от критика.

Добрите времена ни правят по-добри, отколкото сме, а лошите – по-лоши.

Добрите закони се раждат от обичаите.

Добрите намерения са нищо, ако не се превърнат в добри дела.

Дори и недостатъците могат да се харесват, ако в тях се е проявила душата.

Дълговете скъсяват живота.

Едно от най-големите предимства, способстващо точната употреба на думите, е тяхната двусмисленост и изменчивост, тоест тяхната гъвкавостта.

Затворѝ очи и ще видиш.

Изкуството е способността да се види невидимото, да се усети неосезаемото, да се нарисува онова, което няма облик.

Илюзията е съставна част от действителността и неизбежно произтича от нея, както следствието от причината.

Има хора, нравствеността на които остава непокътната подобно на парче плат, от който те никога не си шият дрехи.

Когато виждам съвременните млади хора, аз си мисля, че небето е пожелало да унищожи земята.

Когато твърде много се боиш от това, което може да се случи, изпитваш облекчение, когато накрая опасенията ти се сбъднат.

Към историческото повествование трябва да се добавят само такива разсъждения, до които здравомислещият читател не може да достигне сам.

Мечтите представляват половината от действителността.

Мисълта е нещо толкова реално, колкото и артилерийският снаряд.

Можеш да убедиш само в това, в което хората искат да се убедят.

Мъдростта е силата на слабите.

На всичко може да се научи, дори и на добродетели.

На посредственото произведение му е необходим само сюжет. На прекрасното му е необходимо семе, което подобно на растение самò ще даде урожай в ума на читателя.

На ума му е необходим светът на фантазията, къде би могъл да действа и да броди. Умът увлича там не толкова предметите, колкото простора.

Насоката на ума е по-важна от неговото развитие.

Натъкваме се на най-добрите си мисли, когато търсим най-подходящата дума.

Небето съществува само за тези, които мислят за него.

Непогрешим е този вкус, който умее да отличи съдържанието от формата, да отличи недостатъците на формата от съвършенството на съдържанието и недостатъците на съдържанието от съвършенството на формата. Непогрешимият вкус умее също така да отличи в литературата доброто от лошото, лошото от по-лошото и доброто от най-доброто.

Никога не режи това, което можеш да развържеш.

Някои намират енергия само в покоя, а други – покой само в движението.

Обичат императора, заради любовта към империята.

Онези, които постъпват строго, където не трябва, не могат да постъпят строго, където трябва.

Очите, вдигнати към небето, са винаги красиви, каквито и да са те.

Питайте младите. Те знаят всичко.

Правосъдието е правото на най-хитрия.

Преди светът оказваше въздействие на книгите, а сега – книгите на света.

При човека най-хубави са младежките преживявания и зрелите мисли.

Разбираме земята само тогава, когато познаваме небето. Без духовния свят материалният е само разочароваща загадка.

Разумът може да ни подскаже, какво следва да избегнем, и само сърцето ни казва, какво трябва да правим.

Снизхождението е присъщо на справедливостта.

Справедливост без сила и сила без справедливост – и двете са жалки.

Справедливостта е истина в действие

Суеверието превръща всичко в чудеса.

Съществува правото на мъдрия, но не съществува правото на силния.

Тази част от душата си, която влагаме в нашите произведения, никога не я влагаме в нашия живот.

Тези, които никога не оттеглят думите си, обичат повече себе си, отколкото истината.

Друг вариант: Тези, които никога не променят мнението си, обичат повече себе си, отколкото истината.

Този, който няма поезия в душата си, няма да я намери и никъде другаде.

Този, който се задоволява с полуразбирането, се задоволява и с полуизразяването и пише с голяма лекота.

Този, който се смее над злото във всичките му прояви, не притежава много здраво нравствено чувство.

Този, у когото има въображение, но няма знания, има крила, но няма крака.

Увлеченията на младите са пороци за възрастните.

Ударът на палките на барабана прогонва мислите; ето защо барабанът е толкова обичан в армията.

Удивителното ни удивлява само веднъж, а възхитителното всеки път ни възхищава все повече и повече.

Хартията е безкрайно търпелива, но читателите – не.

Хората уважават добродетелите, но обичат качествата на човека.

Целта на един спор или дискусия не е непременно победа, а прогрес.