мътен
Облик
мътен (български)
ед. ч. | м. р. | мъ·тен | |
---|---|---|---|
непълен член | мът·ния | ||
пълен член | мът·ни·ят | ||
ж. р. | мът·на | ||
членувано | мът·на·та | ||
ср. р. | мът·но | ||
членувано | мът·но·то | ||
мн. ч. | мът·ни | ||
членувано | мът·ни·те |
Прилагателно име, тип 79
- За вода или друга течност - в който е размесено нещо и е станал непрозрачен.
- прен. Объркан, неясен, размирен.
Етимология
Фразеологични изрази
"мътна вода", "мътен порой", "мътни времена", "мътен поглед". мътна и кървава
Синоними
- тъмен, помътнен, потъмнен, потъмнял, помрачен, непрозрачен, нечист
- смътен, неясен, неопределен, забулен
- размътен, кален, зловонен
- слаб, мъждив, блед, премрежен
Антоними
Омоними
Сродни думи
Производни думи
Превод
|
|