Итало-турска война: Разлика между версии
{{xxx-мъниче}} → {{мъниче|xxx}} |
м Мико премести страницата Италианско-турска война като Итало-турска война (върху пренасочване) |
||
(Не са показани 6 междинни версии от 3 потребители) | |||
Ред 1: | Ред 1: | ||
{{Военен конфликт |
{{Военен конфликт |
||
| име= |
| име = Италианско-турска война |
||
⚫ | |||
| конфликт= |
|||
⚫ | |||
⚫ | |||
⚫ | |||
⚫ | |||
| място = Османска Триполитания (Османска [[Либия]]), [[Егейско море]], [[Средиземно море|Източно Средиземноморие]] |
|||
⚫ | |||
| територия = Италия поема контрол над [[Триполитания]], [[Киренайка]] и [[Додеканези]]те. |
|||
| място= [[Африка]], [[Либия]], [[Червено море]], [[Европа]], [[Егейско море]] |
|||
⚫ | |||
| територия= |
|||
| страна1 = {{знаме|Италия|old}} |
|||
⚫ | |||
⚫ | |||
• [[Либия]] става италианска колония<br/> |
|||
| командир1 = [[Виктор Емануил III Савойски|Виктор Емануил III]]<br>Джовани Джиолити<br>Карло Канева<br>Аугусто Обри<br>Джовани Амелио<br>Луиджи Фаравели |
|||
• [[Додеканези]] пада под италианско управление<br/> |
|||
| командир2 = [[Мехмед V]]<br>Мехмед Саид паша<br>[[Енвер паша]]<br>[[Мустафа Кемал Ататюрк]]<br>Омар ал-Мухтар |
|||
| страна1= [[Файл:Flag of Italy (1861-1946).svg|20px]] [[Италианско кралство|Италия]] |
|||
| сила1 = 89 000 войници<br>132 полеви оръдия<br>66 планински оръдия<br>28 обсадни оръдия<br>11 батальона<br>1 ескадрон |
|||
⚫ | |||
| сила2 = 8000 редовна войска<br>20 000 местни войски<br>40 000 турци и либийци |
|||
| командир1= |
|||
⚫ | |||
| комндир2= |
|||
⚫ | |||
| сила1= |
|||
| бележки = |
|||
| сила2= |
|||
⚫ | |||
⚫ | |||
}} |
}} |
||
''' |
'''Италианско-турската война''' ({{lang|it|Guerra italo-turca}}; {{lang|tr|Trablusgarp Savaşı}}, ''Триполитанска война'') е [[колониална война]] между [[Италия]] и [[Османската империя]], състояла се в периода 1911 – 1912 година. В историографията често е наричана '''Триполитанска война''', като в турската и италианската историография е наричана ''Guerra di Libia'' (Либийска война) или ''Campagna di Libia'' (Кампания в Либия). Бойните действия започват на 29 септември 1911 г., а мирният договор е подписан в [[Лозана]] на 18 октомври 1912 г. |
||
В резултат на бойните действия Италия съумява да завладее османските дотогава провинции [[Триполитания]] и [[Киренайка]], съставили по-късно днешна [[Либия]]. Под италианска власт преминават и [[Додеканези]]те с о. [[Родос]] в [[Егейско море]]. |
В резултат на бойните действия Италия съумява да завладее османските дотогава провинции [[Триполитания]] и [[Киренайка]], съставили по-късно днешна [[Либия]]. Под италианска власт преминават и [[Додеканези]]те с о. [[Родос]] в [[Егейско море]]. |
||
Ред 25: | Ред 23: | ||
Войната е предшествана от поставен ултиматум от италианското правителство до [[Високата порта]]. Искането на Рим е двете провинции да бъдат предадени под италиански контрол, а като повод се използва уж лошото отношение на местните власти към италианските граждани. |
Войната е предшествана от поставен ултиматум от италианското правителство до [[Високата порта]]. Искането на Рим е двете провинции да бъдат предадени под италиански контрол, а като повод се използва уж лошото отношение на местните власти към италианските граждани. |
||
Основна ударна сила на италианците е флотът (виж ''[[Реджа Марина]]''), с чиято помощ е завладян [[Триполи]]. Италианците лесно овладяват [[Тобрук]], [[Дерна]] и [[Хомс (Либия)|Хомс]], но срещат съпротива в [[Бенгази]]. Благодарение на пълното си морско надмощие Италия успява да наложи пълния си контрол върху крайбрежието и да изтласка |
Основна ударна сила на италианците е флотът (виж ''[[Реджа Марина]]''), с чиято помощ е завладян [[Триполи]]. Италианците лесно овладяват [[Тобрук]], [[Дерна]] и [[Хомс (Либия)|Хомс]], но срещат съпротива в [[Бенгази]]. Благодарение на пълното си морско надмощие Италия успява да наложи пълния си контрол върху крайбрежието и да изтласка останалата част от противниците си във вътрешността на страната. |
||
Италия предприема военни действия и в района на Егейско море, успява да окупира 12 острова от Додеканезите |
Италия предприема военни действия и в района на Егейско море, като там успява да окупира 12 острова от Додеканезите. Италиански торпедни катери предприемат и операции срещу [[Дарданели]]те. |
||
Италианско-турската война ускорява подготовката на балканските страни за [[Балканска война|война]] срещу Османската империя. Войната показва и редица технологични нововъведения. Италия за първи път използва самолет във военни действия. На 23 октомври 1911 е извършен първият разузнавателен полет от италиански самолет на турските линии край Бенгази на „Блерио XI“, а на 1 ноември са хвърлени и първите бомби над турските войски в 2 оазиса от самолета на лейтенант Джулио Гавоти. През март 1912 година капитан Пиаца прави и първите въздушни снимки в историята. |
|||
== Източници == |
== Източници == |
||
<references /> |
<references /> |
||
{{Commonscat|Italo-Turkish War}} |
|||
{{Национално-регионални въпроси на Балканите}} |
{{Национално-регионални въпроси на Балканите}} |
||
{{мъниче|история}} |
|||
[[Категория:Войни на Италия]] |
[[Категория:Войни на Италия]] |
||
[[Категория:Войни на Османската империя]] |
[[Категория:Войни на Османската империя]] |
||
[[Категория:1912 година в Османската империя]] |
Текуща версия към 14:07, 16 декември 2023
Италианско-турска война | |||
Колониално разделяне на Африка | |||
Италианска артилерия близо до Триполи | |||
Информация | |||
---|---|---|---|
Период | 29 септември 1911 – 18 октомври 1912 | ||
Място | Османска Триполитания (Османска Либия), Егейско море, Източно Средиземноморие | ||
Резултат | Италианска победа | ||
Територия | Италия поема контрол над Триполитания, Киренайка и Додеканезите. | ||
Страни в конфликта | |||
| |||
Командири и лидери | |||
| |||
Сили | |||
| |||
Жертви и загуби | |||
| |||
Итало-турска война в Общомедия |
Италианско-турската война (на италиански: Guerra italo-turca; на турски: Trablusgarp Savaşı, Триполитанска война) е колониална война между Италия и Османската империя, състояла се в периода 1911 – 1912 година. В историографията често е наричана Триполитанска война, като в турската и италианската историография е наричана Guerra di Libia (Либийска война) или Campagna di Libia (Кампания в Либия). Бойните действия започват на 29 септември 1911 г., а мирният договор е подписан в Лозана на 18 октомври 1912 г.
В резултат на бойните действия Италия съумява да завладее османските дотогава провинции Триполитания и Киренайка, съставили по-късно днешна Либия. Под италианска власт преминават и Додеканезите с о. Родос в Егейско море.
Войната е предшествана от поставен ултиматум от италианското правителство до Високата порта. Искането на Рим е двете провинции да бъдат предадени под италиански контрол, а като повод се използва уж лошото отношение на местните власти към италианските граждани.
Основна ударна сила на италианците е флотът (виж Реджа Марина), с чиято помощ е завладян Триполи. Италианците лесно овладяват Тобрук, Дерна и Хомс, но срещат съпротива в Бенгази. Благодарение на пълното си морско надмощие Италия успява да наложи пълния си контрол върху крайбрежието и да изтласка останалата част от противниците си във вътрешността на страната.
Италия предприема военни действия и в района на Егейско море, като там успява да окупира 12 острова от Додеканезите. Италиански торпедни катери предприемат и операции срещу Дарданелите.
Италианско-турската война ускорява подготовката на балканските страни за война срещу Османската империя. Войната показва и редица технологични нововъведения. Италия за първи път използва самолет във военни действия. На 23 октомври 1911 е извършен първият разузнавателен полет от италиански самолет на турските линии край Бенгази на „Блерио XI“, а на 1 ноември са хвърлени и първите бомби над турските войски в 2 оазиса от самолета на лейтенант Джулио Гавоти. През март 1912 година капитан Пиаца прави и първите въздушни снимки в историята.