Направо към съдържанието

Итало-турска война: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
BotNinja (беседа | приноси)
{{xxx-мъниче}} → {{мъниче|xxx}}
м Мико премести страницата Италианско-турска война като Итало-турска война (върху пренасочване)
 
(Не са показани 6 междинни версии от 3 потребители)
Ред 1: Ред 1:
{{Военен конфликт
{{Военен конфликт
| име= Итало-турска война
| име = Италианско-турска война
| картинка = Italian battery near Tripoli.jpg
| конфликт=
| описание = Италианска артилерия близо до [[Триполи]]
| картинка= File:Italian battery near Tripoli.jpg
| период = 29 септември 1911 – 18 октомври 1912
| описание= Италианска артилерия близо до Триполи.
| място = Османска Триполитания (Османска [[Либия]]), [[Егейско море]], [[Средиземно море|Източно Средиземноморие]]
| период= [[29 септември]] [[1911]] г.[[18 октомври]] [[1912]] г.
| територия = Италия поема контрол над [[Триполитания]], [[Киренайка]] и [[Додеканези]]те.
| място= [[Африка]], [[Либия]], [[Червено море]], [[Европа]], [[Егейско море]]
| резултат = Италианска победа
| територия=
| страна1 = {{знаме|Италия|old}}
| резултат= Италианска победа<br/>
| страна2 = {{знаме|Османска империя}}
• [[Либия]] става италианска колония<br/>
| командир1 = [[Виктор Емануил III Савойски|Виктор Емануил III]]<br>Джовани Джиолити<br>Карло Канева<br>Аугусто Обри<br>Джовани Амелио<br>Луиджи Фаравели
• [[Додеканези]] пада под италианско управление<br/>
| командир2 = [[Мехмед V]]<br>Мехмед Саид паша<br>[[Енвер паша]]<br>[[Мустафа Кемал Ататюрк]]<br>Омар ал-Мухтар
| страна1= [[Файл:Flag of Italy (1861-1946).svg|20px]] [[Италианско кралство|Италия]]
| сила1 = 89 000 войници<br>132 полеви оръдия<br>66 планински оръдия<br>28 обсадни оръдия<br>11 батальона<br>1 ескадрон
| страна2= [[Файл:Ottoman flag.svg|ръб|20px]] [[Османска империя]]
| сила2 = 8000 редовна войска<br>20 000 местни войски<br>40 000 турци и либийци
| командир1=
| жертви1 = 3431 жертви<br>4220 ранени<ref>World War I: A Student Encyclopedia, Spencer C. Tucker, Priscilla Mary Roberts, page 946</ref>
| комндир2=
| жертви2 = 10 000 жертви и ранени<ref>Boris Zesarewitsch Urlanis: ''Bilanz der Kriege'', Berlin 1965, page 123</ref>
| сила1=
| бележки =
| сила2=
| жертви1= 3.431 жертви и 4.220 ранени<ref>World War I: A Student Encyclopedia, Spencer C. Tucker, Priscilla Mary Roberts, page 946</ref>
| жертви2= 10 000 жертви и ранени<ref>Boris Zesarewitsch Urlanis: ''Bilanz der Kriege'', Berlin 1965, page 123</ref>
}}
}}
'''Итало-турската война''' ({{lang|it|Guerra italo-turca}}; {{lang|tr|Trablusgarp Savaşı}} (Триполитанска война)) е военен конфликт между [[Италия]] и [[Османската империя]], състоял се през [[1911]] – [[1912]] година. В историографията често е наричана '''Триполитанска война''', като на турски а в италианската историография е наричана ''Guerra di Libia'' (Либийска война) или ''Campagna di Libia'' (Кампания в Либия). Бойните действия започват на 29 септември 1911 г., мирният договор е подписан в [[Лозана]] на 18 октомври 1912 г.
'''Италианско-турската война''' ({{lang|it|Guerra italo-turca}}; {{lang|tr|Trablusgarp Savaşı}}, ''Триполитанска война'') е [[колониална война]] между [[Италия]] и [[Османската империя]], състояла се в периода 1911 – 1912 година. В историографията често е наричана '''Триполитанска война''', като в турската и италианската историография е наричана ''Guerra di Libia'' (Либийска война) или ''Campagna di Libia'' (Кампания в Либия). Бойните действия започват на 29 септември 1911 г., а мирният договор е подписан в [[Лозана]] на 18 октомври 1912 г.


В резултат на бойните действия Италия съумява да завладее османските дотогава провинции [[Триполитания]] и [[Киренайка]], съставили по-късно днешна [[Либия]]. Под италианска власт преминават и [[Додеканези]]те с о. [[Родос]] в [[Егейско море]].
В резултат на бойните действия Италия съумява да завладее османските дотогава провинции [[Триполитания]] и [[Киренайка]], съставили по-късно днешна [[Либия]]. Под италианска власт преминават и [[Додеканези]]те с о. [[Родос]] в [[Егейско море]].
Ред 25: Ред 23:
Войната е предшествана от поставен ултиматум от италианското правителство до [[Високата порта]]. Искането на Рим е двете провинции да бъдат предадени под италиански контрол, а като повод се използва уж лошото отношение на местните власти към италианските граждани.
Войната е предшествана от поставен ултиматум от италианското правителство до [[Високата порта]]. Искането на Рим е двете провинции да бъдат предадени под италиански контрол, а като повод се използва уж лошото отношение на местните власти към италианските граждани.


Основна ударна сила на италианците е флотът (виж ''[[Реджа Марина]]''), с чиято помощ е завладян [[Триполи]]. Италианците лесно овладяват [[Тобрук]], [[Дерна]] и [[Хомс (Либия)|Хомс]], но срещат съпротива в [[Бенгази]]. Благодарение на пълното си морско надмощие Италия успява да наложи пълния си контрол върху крайбрежието и да изтласка остатъците от противниците си във вътрешността на страната.
Основна ударна сила на италианците е флотът (виж ''[[Реджа Марина]]''), с чиято помощ е завладян [[Триполи]]. Италианците лесно овладяват [[Тобрук]], [[Дерна]] и [[Хомс (Либия)|Хомс]], но срещат съпротива в [[Бенгази]]. Благодарение на пълното си морско надмощие Италия успява да наложи пълния си контрол върху крайбрежието и да изтласка останалата част от противниците си във вътрешността на страната.


Италия предприема военни действия и в района на Егейско море, успява да окупира 12 острова от Додеканезите, италиански торпедни катери предприемат и операции срещу [[Дарданели]]те.
Италия предприема военни действия и в района на Егейско море, като там успява да окупира 12 острова от Додеканезите. Италиански торпедни катери предприемат и операции срещу [[Дарданели]]те.


Итало-турската война ускорява подготовката на балканските страни за [[Балканска война|война]] срещу Османската империя. Войната показва и редица технологични нововъведения. Италия за първи път използва самолет във военни действия. На 23 октомври 1911 е извършен първият разузнавателен полет от италиански самолет на турските линии край Бенгази на „Блерио XI“, а на 1 ноември са хвърлени и първите бомби над турските войски в 2 оазиса от самолета на лейтенант Джулио Гавоти. През март 1912 година капитан Пиаца прави и първите въздушни снимки в историята.
Италианско-турската война ускорява подготовката на балканските страни за [[Балканска война|война]] срещу Османската империя. Войната показва и редица технологични нововъведения. Италия за първи път използва самолет във военни действия. На 23 октомври 1911 е извършен първият разузнавателен полет от италиански самолет на турските линии край Бенгази на „Блерио XI“, а на 1 ноември са хвърлени и първите бомби над турските войски в 2 оазиса от самолета на лейтенант Джулио Гавоти. През март 1912 година капитан Пиаца прави и първите въздушни снимки в историята.


== Източници ==
== Източници ==
<references />
<references />

{{Commonscat|Italo-Turkish War}}
{{Национално-регионални въпроси на Балканите}}
{{Национално-регионални въпроси на Балканите}}
{{мъниче|история}}


[[Категория:Войни на Италия]]
[[Категория:Войни на Италия]]
[[Категория:Войни на Османската империя]]
[[Категория:Войни на Османската империя]]
[[Категория:1912 година в Османската империя]]

Текуща версия към 14:07, 16 декември 2023

Италианско-турска война
Колониално разделяне на Африка
Италианска артилерия близо до Триполи
Италианска артилерия близо до Триполи
Информация
Период29 септември 1911 – 18 октомври 1912
МястоОсманска Триполитания (Османска Либия), Егейско море, Източно Средиземноморие
РезултатИталианска победа
ТериторияИталия поема контрол над Триполитания, Киренайка и Додеканезите.
Страни в конфликта
 Италия Османска империя
Командири и лидери
Виктор Емануил III
Джовани Джиолити
Карло Канева
Аугусто Обри
Джовани Амелио
Луиджи Фаравели
Мехмед V
Мехмед Саид паша
Енвер паша
Мустафа Кемал Ататюрк
Омар ал-Мухтар
Сили
89 000 войници
132 полеви оръдия
66 планински оръдия
28 обсадни оръдия
11 батальона
1 ескадрон
8000 редовна войска
20 000 местни войски
40 000 турци и либийци
Жертви и загуби
3431 жертви
4220 ранени[1]
10 000 жертви и ранени[2]
Итало-турска война в Общомедия

Италианско-турската война (на италиански: Guerra italo-turca; на турски: Trablusgarp Savaşı, Триполитанска война) е колониална война между Италия и Османската империя, състояла се в периода 1911 – 1912 година. В историографията често е наричана Триполитанска война, като в турската и италианската историография е наричана Guerra di Libia (Либийска война) или Campagna di Libia (Кампания в Либия). Бойните действия започват на 29 септември 1911 г., а мирният договор е подписан в Лозана на 18 октомври 1912 г.

В резултат на бойните действия Италия съумява да завладее османските дотогава провинции Триполитания и Киренайка, съставили по-късно днешна Либия. Под италианска власт преминават и Додеканезите с о. Родос в Егейско море.

Войната е предшествана от поставен ултиматум от италианското правителство до Високата порта. Искането на Рим е двете провинции да бъдат предадени под италиански контрол, а като повод се използва уж лошото отношение на местните власти към италианските граждани.

Основна ударна сила на италианците е флотът (виж Реджа Марина), с чиято помощ е завладян Триполи. Италианците лесно овладяват Тобрук, Дерна и Хомс, но срещат съпротива в Бенгази. Благодарение на пълното си морско надмощие Италия успява да наложи пълния си контрол върху крайбрежието и да изтласка останалата част от противниците си във вътрешността на страната.

Италия предприема военни действия и в района на Егейско море, като там успява да окупира 12 острова от Додеканезите. Италиански торпедни катери предприемат и операции срещу Дарданелите.

Италианско-турската война ускорява подготовката на балканските страни за война срещу Османската империя. Войната показва и редица технологични нововъведения. Италия за първи път използва самолет във военни действия. На 23 октомври 1911 е извършен първият разузнавателен полет от италиански самолет на турските линии край Бенгази на „Блерио XI“, а на 1 ноември са хвърлени и първите бомби над турските войски в 2 оазиса от самолета на лейтенант Джулио Гавоти. През март 1912 година капитан Пиаца прави и първите въздушни снимки в историята.

  1. World War I: A Student Encyclopedia, Spencer C. Tucker, Priscilla Mary Roberts, page 946
  2. Boris Zesarewitsch Urlanis: Bilanz der Kriege, Berlin 1965, page 123