Направо към съдържанието

Девесил

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия е за вида растения Levisticum officinale. За рода Levisticum вижте Девесил (род). За подвида Heracleum sphondylium ssp. sibiricum вижте Сибирски девесил.

Девесил
Класификация
царство:Растения (Plantae)
отдел:Васкуларни растения (Tracheophytes)
(без ранг):Покритосеменни (Angiosperms)
(без ранг):Еудикоти (eudicots)
(без ранг):Астериди (asterids)
разред:Сенникоцветни (Apiales)
семейство:Сенникови (Apiaceae)
род:Levisticum
вид:Девесил (L. officinale)
Научно наименование
W.D.J.Koch
Девесил в Общомедия
[ редактиране ]

Девесилът (Levisticum officinale, алтернативно изписване девисил или дивисил, известен още с наименованията леощян, лющян, селим, селем (погрешно – селен, но възприето така на македонски и сръбски), както и като северна гръкляноглътка) е многогодишно растение, чиито листа се използват за овкусяване на ястия особено в южноевропейската кухня.

На височина достига до 0,5 - 0,6 m. Външно и на вкус прилича донякъде на целината.

Плодът на девесила може да се използва също като подправка. Коренът на девесила се използва като пикочогонно средство.

Родината на девесила е спорна. Някои смятат, че той произхожда от Западна Азия, а други – от Южна Европа.[1] Едно близко растение, Ligusticum scoticum (шотландски девесил, южна носоглътка), вирее в северна Великобритания и по атлантическото крайбрежие на Северна Америка. Девесилът е бил използван още от древните гърци и римляни за подпомагане на храносмилането.[2]

Девесилът е от семейството на магданоза и моркова – Сенникови (Apiaceae).

  1. Ланджев, Илия. Енциклопедия на лечебните растения в България. Книгоиздателска къща Труд, 2010. с. 134.
  2. Ланджев, Илия. Енциклопедия на лечебните растения в България. Книгоиздателска къща Труд, 2010. с. 135.