Епиметей (спътник)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Епиметей.
| Епиметей | |
| Естествен спътник на Сатурн | |
 Епиметей, заснет от апарата Касини-Хюйгенс | |
| Откриване | |
|---|---|
| Открит от | Ричард Уокър |
| Дата | 18 декември 1966 г. |
| Орбитални параметри | |
| Голяма полуос (a) | 151 422 km [1] |
| Ексцентрицитет (e) | 0,009 |
| Орбитален период (P) | 0,6956 дни |
| Инклинация (i) | 0,37° (към екватора на Сатурн) |
| Физически характеристики | |
| Среден диаметър | 138×110×110 km |
| Обем | ≈ 780 000 km3 |
| Маса (m) | 5,35×1017 kg |
| Средна плътност | 0,61 g/cm3 |
| Екваториална гравитация | 0,008 m/s2 |
| Втора космическа скорост | ≈ 0,035 km/s |
| Период на въртене | синхронен |
| Наклон на оста | 0 |
| Албедо | 0,5 |
| Повърхностна температура (T) | ≈ 78 K |
| Епиметей в Общомедия | |
Епиметей е естествен спътник на Сатурн, носещ името на героя от древногръцката митология Епиметей. Като алтернатива се употребява Сатурн-11.
Откриване
[редактиране | редактиране на кода]Янус и Епиметей заемат практически една и съща орбита около Сатурн. Поради тази причина първоначално те са се считали за едно и също тяло.
Спътникът е открит от Удуин Долфус на 15 декември 1966 г.[2] Новооткритият обект получава предварителното означение S/1966 S 2. Малко преди това Жан Тексеру заснема Янус на 29 октомври 1966 г. без да го разпознае като спътник на Сатурн.[3] На 18 декември същата година Ричард Уокър прави сходни наблюдения и открива Епиметей.[4]
Едва 12 години по-късно, през октомври 1978 г. Стивън Ларсон и Джон Фонтен заключват, че двете наблюдения през 1966 са на различни тела на сходни орбити около Сатурн.
Янус е наблюдаван от Пионер 11 при преминаването на апарата през Сатурновата система на 1 септември 1979 г. Три уреда за регистриране на частици отчитат „сянката“ му.[5] Спътникът е заснет от Вояджър 1 на 1 март 1980 г.
Имената на двата спътника са утвърдени през 1983 г.
Орбитални взаимодействия между Епиметей и Янус
[редактиране | редактиране на кода]
Епиметей и Янус са коорбитални спътници. Текущият орбитален радиус на Янус е 151 472 km, докато този на Епиметей е 151 422 km (разлика от около 50 km). Въпреки че тази разлика е по-малка от диаметрите на двата спътника (115 km за Епиметей и 178 km за Янус), спътниците не се сблъскват поради взаимното им гравитационно въздействие, което периодично изменя орбитите им. На всеки четири години тялото, намиращо се на по-ниска орбита, настига тялото на по-висока орбита, което се движи по-бавно. Взаимното привличане на телата води до снижаване на орбитата на тялото, което бива настигано и повишаване на орбитата на другото тяло. Така тялото, което бива настигано поради по-ниската си орбита, започва да се движи по-бързо от другото. В резултат на това двете тела де факто разменят орбитите си и избягват взаимен сблъсък.
Най-скорошното разменяне на орбити се осъществява на 21 януари 2006 и през 2010 г., когато орбиталният радиус на Янус се увеличава с ~20 km, а този на Епиметей намалява с ~80 km. Орбитата на Янус е по-малко засегната, защото той е около четири пъти по-масивен от Епиметей. Този ефект е единственият известен в Слънчевата система.
Физически характеристики
[редактиране | редактиране на кода]
На повърхността на Епиметей са налични няколко кратера с диаметър по-голям от 30 km, както и големи и малки бразди. Поради значителния брой кратери се счита, че повърхността на спътника е древна. За Янус и Епиметей се счита, че произхождат от общо тяло, вероятно разделило се на две части под въздействието на сблъсък с друго тяло скоро след зараждането на сатурновата система. Поради ниската си плътност и високо албедо за Епиметей се счита, че е поресто тяло, изградено предимно от лед.
Апаратът Касини-Хюйгенс се сближи с Епиметей на 3 декември 2007 г.
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]- 1810 Епиметей – астероид
Източници
[редактиране | редактиране на кода]Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
| |||||||||||||||||
