Направо към съдържанието

Мурик

Мурик
Μουρίκι
Планината Мурик снимана от пътя Кайляри (Птолемаида) – Сълпово (Ардаса)
Планината Мурик снимана от пътя Кайляри (Птолемаида) – Сълпово (Ардаса)
40.5002° с. ш. 21.4739° и. д.
Местоположение на картата на Кожанско
Общи данни
Местоположение Гърция
Надм. височина1703 m

Мурик[1] или Морик (на гръцки: Μουρίκι, Мурики, Μορίκι, Морики) е планина в Егейска Македония, Гърция. Планината е разположена в Кожанско и на практика е северната част на планинския масив Синяк (Синяцико). Височината на връх Мурик е 1703 метра.[2][3]

Мурик е планински комплекс в източната част на Костурско и в западната част на Кожанско. Простира се на запад от Кайляри (Птолемаида) и равнината Саръгьол (650 m). На север Мурик е отделена от планината Вич (Верно) с клисурския проход Дауло (1150 m) между връх Дауло (1207 m) и село Клисура (1200 m), през който минава пътят Костур (Кастория) – Кайляри. На юг е отделена от Синяк (Аскио) с Блацкия проход (1330 m) и долината на Мирихос. От планинския масив Саракина (Корисос, Айдонакос) на запад-югозапад се отделя превал на 1090 m и от долината на Порос, приток на Бистрица. Понякога на картите Мурик включва и Саракина, но двете планини се различават както географски, така и геологически.[2]

В северното подножие на Мурик са Клисура и Бобища (Верга), в източното Лъка (Милохори) и Емборе (Емборио), в южното Влашка Блаца (Власти), а в западното Лошница (Гермас).[3]

Скалите на планината са предимно гнайси и малко варовици. Мурик е обрасъл с букове, кестени, черни мури, дъбове.[2]

Изкачването до върха може да стане от село Влашка Блаца (Власти, 1200 m) за около 2:30 часа, или от пътя Влашка Блаца – Клисура на надморска височина 1530 m, където има хижа, за около 1 час.[2]

Върхове
Име Име Височина Местоположение
Мурик, Морик Μορίκι, Μουρίκι 1703 m[2] СЗ над Влашка Блаца (Власти) и ЮЗ над Емборе (Емборио)[3]
Άγιος Γεώργιος 1064 m[2]
Акония Ακόνια 1466 m[2] ИСИ над Лошница (Гермас) и ЗСЗ над Влашка Блаца (Власти)[3]
Андреев връх Ανδρέα Ράχη 1424 m – 1100 m[2] ЗЮЗ от Лъка (Милохори), ЗСЗ от Емборе (Емборио), ЮИ от Куманичево (Лития)[3]
Αρκουδόπετρα 1400 m[2]
Манова Джума Ασύρματος, Τζούμα Μάνου, Άγρα Κιάκου 1560 m[2] Ю над Клисура[3]
Βραχάκι 1060 m[2]
Гамзия Γιδόβουνο, Γκαμζιά 1240 m[2]
Δεσπότη Ράχη 1192 m[2]
Голини Καλορράχη, Γκολίνες 1374 m – 1297 m[2] ЮИ над Куманичево (Лития)[3]
Κέδρα 1440 m[2]
Керацуда Κερατσούδα 1304 m[2] ИСИ над Лошница (Гермас)[3]
Чука Κορυφή, Τσούκα 1115 m[2] ССИ над Лошница (Гермас)[3]
Джана Костадин Κορφούλα, Πέτρα Μάρκου, Τζάνα Κωνσταντίν 1651 m[2] Ю от Клисура и З от Лъка (Милохори)[3]
Кукул Κουκούλι 1060 m[2]
Кръста Κρέστα 1167 m[2] ЮЗ от Лъка (Милохори) и З от Емборе (Емборио)[3]
Бюлумбаши Λακκιές, Μπουλουμπάσι 1329 m[2] З над Лъка (Милохори)[3]
Садово Μακροβούνι, Σάντοβο 1200 m[2]
Чука Μαύρη Πέτρα, Τσούκα 1109 m[2] ЮИ над Мокрени (Варико) и СЗ над Палеор (Фуфас)[3]
Рамни пат Μονοπάτι, Ραμνί Πάτ 1120 m – 1000 m[2] ЮЗ над Лъка (Милохори) и З над Емборе (Емборио)[3]
Баири Μπιριά 1350 m[2] Ю от Клисура и З от Лъка (Милохори)[3]
Οξυά 1370 m[2] Ю от Куманичево (Лития)[3]
Мохта Οξυά, Μόχτα 1239 m[2]
Гамза Παπαδήμος, Γκάμζα 1274 m[2] ЗСЗ над Сисани[3]
Караули Παρατηρητήρι, Καραούλι 1120 m[2]
Προφήτης Ηλίας 1245 m[2]
Зотово кале Πύργος, Κάστρο Ζότα, Καλέ Ζώτα, Κάστρο Ζώτα 1409 m[2] ИСИ над Куманичево (Лития) и ЮЗ над Клисура[3]
Σταυρός 1011 m[2]
Τσαπουρλάνος 1100 m[2]
Чунка Τσόγκα 1599 m[2]
Τσούμα Φούρλου 1535 m[2]
Каракочи Φτελιές, Καραγκότσια 1200 m – 1080 m[2]
Χαρούμπα 1493 m[2]
Χαρχάνη Μαγούλα 1058 m[2]
Раскованица Αέρας, Ρασκοβανίτσα 960 m[2] ЮЗ над Емборе (Емборио)[3]
Горица Γκαρίτσα, Γκουριτσά 896 m[2]
Γυμνό 940 m – 845 m[2]
Καστρί 917 m[2]
Προφήτης Ηλίας 940 m[2]
Китенташ Τούμπα Πέτρα, Κίτεν Τάς 900 m[2] Ю над Лъка (Милохори) и СЗ над Емборе (Емборио)[3]
Пилафтепе З над Лъка (Милохори)[3]
Дуливар ЮЮЗ над Емборе (Емборио)[3]
Гулина ЮЮЗ над Радунища (Криовриси)[3]
  1. Материали по изучаванието на Македония. София, Печатница Вълковъ, 1896. с. 128.
  2. а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ ю я аа аб ав аг ад ае аж аз аи ак ал ам ан ао ап ар ас Νέζης, Νίκος. Τα ελληνικά βουνά : γεωγραφική εγκυκλοπαίδεια. Τόμος 2. Ηπειρωτική Ελλάδα. Πελοπόννησος - Στερεά Ελλάδα - Θεσσαλία - Ήπειρος - Μακεδονία - Θράκη. Αθήνα, Ελληνική Ομοσπονδία Ορειβασίας Αναρρίχησης : Κληροδότημα Αθ. Λευκαδίτη, 2010. ISBN 978-960-86676-6-2. σ. 426. (на гръцки)
  3. а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц ч По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.