Уилям Адолф Бугеро

Уилям Адолф Бугеро William-Adolphe Bouguereau
френски живописец
Роден	30 ноември 1825 г. Ла Рошел, Франция
Починал	19 август 1905 г. Ла Рошел, Франция
Погребан	Монпарнаско гробище, Париж, Франция
Кариера в изкуството
Стил	академизъм, реализъм
Жанр	портрет
Направление	Академично рисуване
Известни творби	Раждането на Венера, Сама в света, Плетящото момиче, Нимфи и сатир, Купидон, Вечерно настроение
Подпис
Уилям Адолф Бугеро в Общомедия

Уиля̀м Адо̀лф Бугеро̀ (на френски: William-Adolphe Bouguereau, 30 ноември 1825 – 19 август 1905) е френски живописец, представител на академизма и реализма. Бугеро е предан традиционалист, чиито реалистични картини, често примесени с митологическа тематика, са модерна интерпретация на класиката със силен акцент върху красотата на женското тяло. Макар че създава идеализиран свят, неговото изкуство, близко по реализъм до снимка, е най-известно сред богатата класа. Бугеро е много прочут в своето време, но днес неговите картини и техника на рисуване не получават голямо внимание, в сравнение с известността на импресионистите.

Живот и кариера

Уилям Адолф Бугеро е роден в Ла Рошел, Франция на 30 ноември 1825 г. в семейство на търговци на вино и зехтин. В началото изглежда, че съдбата е предопределила да Уилям да се включи в семейния бизнес, но тогава се намесва чичо му Южен, който го обучава на класически и библейски дисциплини и успява да го изпрати във висше училище. Бугеро показва артистичен талант още от малък. Клиент убеждава баща му да го изпрати в Училището по изящни изкуства в Бордо, където Уилям печели първа награда за фигуративно рисуване за своята картина на Свети Рох. За да спечели допълнителни пари, Уилям изрисува етикети за мармалад и конфитюр.

Благодарение на съдействието на чичо си Бугеро получава комисиона за рисуването на портрети на енориаши и когато леля му удвоява сумата, която е спечелил, Уилям заминава за Париж, за да стане ученик в Училището по изящни изкуства. За да усъвършенства своите умения, Бугеро се включва и в часовете по анатомични дисекции и изучава исторически носии и археология. Приет е в студиото на Франсоа Едуар Пико, където учи рисуване в академичен стил. Академичното рисуване поставя на историческите и митологични обекти най-висок статус. През 1850 година Бугеро печели Римска премия със своята творба „Зенобия, намерена от овчари на бреговете на Араксес“. Неговата награда е престой във вила Медичи в Рим, Италия, където в допълнение към официалните уроци той може да изучава от първа ръка ренесансовите творци и техните най-велики картини.

Бугеро, изцяло следвайки традиционния академичен стил, показва творбите си на годишните изложби в Париж през целия си живот.

Детайл от една от най-известните творби на Бугеро – Раждането на Венера – богинята на красотата и любовта, родена от морската пяна

Критик казва за ранните творби на Бугеро:

„

Бугеро има природен инстинкт и знание за контур. Евритмията на човешкото тяло поглъща вниманието му и, спомняйки си щастливите резултати, които древните майстори и художниците от шестнадесети век са постигнали, човек може само да поздрави мосю Бугеро за опитите му да следва техните стъпки... Рафаело е бил вдъхновен от древността и никой не го е обвинявал, че не е оригинален.

“

Рафаело Санцио е любимия художник на Бугеро и той приема тази критика за висок комплимент. Уилям покрива едно от изискванията за спечелване на Римска премия като завършва копие от картина на стар майстор художник – „Триумфът на Галатея“ от Рафаело. В много от своите творби той следва същия класически подход към формата на композицията и материята на обекта. Прекрасните портрети на дами от Бугеро са много чаровни, отчасти защото той успява да разхубави седящото тяло, докато запазва неговото подобие с оригинала.

През 1856 година Бугеро се жени за Мари-Нели Моншаблон и впоследствие му се раждат пет деца. В края на 50^-те години на XIX в. Уилям успява да завърже здрави връзки с търговци на изкуство, особено с Пол Дюран-Рюелак, който помага на клиенти да купуват картини от художници, излагащи творбите си в изложбите в Париж. Тези изложби годишно привличат над 300 хиляди души, което следователно е значима възможност за художниците да продават творбите си. Славата на Бугеро достига до Англия през 60^-те години на XIX в. Благодарение на растящия си доход, той купува голяма къща и студио в Монпарнас.

Бугеро е заклет традиционалист, чиито реалистични рисунки, често примесени с митологическа тематика, са модерна интерпретация на класически обекти, както езически, така и християнски със силен акцент върху женското тяло. Макар да създава идеализиран свят, Бугеро съживява своите богини, нимфи, овчарки и мадони по начин, който се харесва особено на богатата класа по неговото време. Някои критици обаче предпочитат честността на рисунките на Жан-Франсоа Миле, който пресъздава по-реален образ на тежката работа на работниците по полето.

Бугеро използва традиционни методи за създаването на рисунка, включително детайлни щрихи с молив и с маслени бои, а тези внимателни начини на рисуване създават задоволяващ и точен образ на човешката форма. Изобразените от него ръце, кожа и крака са изумително изящни. Той използва и някои религиозни и еротични символи като например „счупената делва“, което е израз на загубена невинност.

Една от наградите за Бугеро за това, че остава верен на академичния стил и че се представя добре на изложения, са комисионните за декорирането на лични имения, публични сгради и църкви. Както е типично за тези комисиони, на Уилям му се налага да рисува и в други стилове. Той също е много успешен художник на портрети, макар повечето от тях и до днес да са частна собственост.

Бугеро постепенно получава все повече отличия и награди на Френската академия. Започва да преподава рисуване в Академия Жулиан през 1875 без входни изпити и с номинални хонорари.

През 1877 г. умират и жена му, и малкият му син. През 1896, на възраст от 71 години той се жени за втори път за американската художничка Елизабет Джейн Гарднър Бугеро – една от неговите ученички. Бугеро използва своето влияние, за да предостави на жените достъп до много френски институти за изкуство, включително до Френската академия.

В края на живота си Уилям Бугеро описва своята любов към изкуството така:

„

Всеки ден отивам в студиото си, преизпълнен с радост, а вечерта, когато съм задължен да спра заради тъмнината, едвам успявам да дочакам другата сутрин... Ако не мога да се отдам на своите картини, съм нещастен.

“

През живота си Бугеро успява на завърши 826 картини.

През пролетта на 1905 г. къщата и студиото на Бугеро са ограбени. На 19 август същата година на 79-годишна възраст художникът умира в Ла Рошел от сърдечно заболяване.

Творби

1850

• 
  Портрет на Амелина Дюфо Бугеро (1850)
• 
  Портрет на Йожен Бугеро (1850)
• 
  Портрет на Женевиев Бугеро (1850)
• 
  Портрет на Леони Бугеро (1850)
• 
  Данте и Вергилий в ада (1850)
• 
  Портрет на мосю М. (1850)
• 
  Братска любов (1851)
• 
  Арион на морски кон (1855)
• 
  Менада на пантера (1855)
• 
  Танцът (1856)
• 
  Милосърдие (1859)
• 
  Денят на мъртвите (1859)

1860

• 
  Товит се сбогува с баща си (1860)
• 
  Млада жена с две прегръщащи се деца (1861)
• 
  Разкаянието на Орест (1862)
• 
  Молещата се (1865)
• 
  Супа (1865)
• 
  Първи ласки (1866)
• 
  Циганче с баскски барабан (1867)
• 
  Ивонет (1867)
• 
  Гроздето (1868)
• 
  Млада овчарка (1868)
• 
  По-голямата сестра (1869)
• 
  Пластачка (1869)
• 
  Плетящо момиче (1869)
• 
  Майчинско възхищение (1869)
• 
  Перачки от Фуенан (1869)
• 
  Млада работничка (1869)
• 
  Сама в света (1869)

1870

• 
  Къпеща се (1870)
• 
  Брат и сестра от Бретан (1871)
• 
  Италианско момиче, вадещо вода (1871)
• 
  Млада майка, поглеждаща към детето си (1871)
• 
  По време на бурята (1872)
• 
  Предложението (1872)
• 
  Нимфи и сатир (1873)
• 
  Предачка (1873)
• 
  Дете, плетящо венец (1874)
• 
  Омир и неговия водач (1874)
• 
  След къпане (1875)
• 
  До ручея (1875)
• 
  Купидон (1875)
• 
  Флора и Зефир (1875)
• 
  Приспивна песен (1875)
• 
  Девицата, Исус и Св. Йоан Кръстител (1875)
• 
  Милосърдие (1878)
• 
  Нимфеумът (1878)
• 
  Връщане от жътва (1878)
• 
  До ручея (1879)
• 
  Раждането на Венера (1879)
• 
  Отдих (1879)
• 
  Млади циганчета (1879)
• 
  Зиморничавата (1879)
• 
  Плетачка (1879)
• 
  Портрет на госпожица Елизабет Гарднър (1879)
• 
  Къпещата се (1879)

1880

• 
  Бичуването на Исус Христос (1880)
• 
  Изкушение (1880)
• 
  Младо момиче, защитаващо се срещу Ерос (1880)
• 
  Зора (1881)
• 
  Ден (1881)
• 
  Овчарката (1881)
• 
  Песен на ангели (1881)
• 
  Вечерно настроение (1882)
• 
  Малката плетачка (1882)
• 
  Събирачките на лешници (1882)
• 
  Родината (1883)
• 
  Мракът (1883)
• 
  Библис (1884)
• 
  Трудният урок (1884)
• 
  Езда (1884)
• 
  Седнала гола (1884)
• 
  Изгубена Плеяда (1884)
• 
  Младостта на Бакхус (1884)
• 
  Съпротивата на любовта (1885)
• 
  Младо момиче отива при извора (1885)
• 
  Младата овчарка (1885)
• 
  Голямата сестра (1886)
• 
  Завръщане на пролетта (1886)
• 
  Автопортрет за М. Саж (1886)
• 
  Жажда (1886)
• 
  Брад и сестра (1887)
• 
  Изправена млада овчарка (1887)

1890

• 
  Бохемката (1890)
• 
  Малко убеждаване (1890)
• 
  Любовта се оглежда
• 
  Портрет на Габриел Кот (1890)
• 
  Счупената делва (1891)
• 
  Гъсарката (1891)
• 
  Прекъсната работа (1891)
• 
  Психея (1892)
• 
  Покана (1893)
• 
  Младост (1893)
• 
  След къпане (1894)
• 
  Менада (1894)
• 
  Маргаритки (1894)
• 
  Палмовото листо (1894)
• 
  Похищението на Психея (1895)
• 
  В разкаяние (1895)
• 
  Не много за носене (1895)
• 
  Песента на славея (1895)
• 
  Пролетен бриз (1895)
• 
  Повик (1896)
• 
  Вълната (1896)
• 
  При фонтана (1897)
• 
  Състрадание (1897)
• 
  Ирен (1897)
• 
  Реверанс (1898)
• 
  Глава на младо момиче (1898)
• 
  Вдъхновение (1898)
• 
  Шиене (1898)
• 
  Елегия (1899)
• 
  Момиче, държащо лимони (1899)
• 
  Злоба (1899)

1900

• 
  Девата с ангели (1900)
• 
  Лаурел Бранх (1900)
• 
  Преди къпане (1900)
• 
  Детска идилия (1900)
• 
  Двете сестри (1901)
• 
  Мечта за пролет (1901)
• 
  Млада жрица (1902)
• 
  Мадоната на розите (1903)
• 
  Нищо неправене (1904)

Допълнителна библиография

• Albert Boime: The Academy and French Painting in the Nineteenth Century (London, 1971).
• Aleska Celebonovic: Peinture kitsch ou réalisme bourgeois, l'art pompier dans le monde. Paris: Seghers, 1974.
• Art Pompier: Anti-Impressionism. New York: The Emily Lowe Gallery, Hofstra University, 1974.
• Mario Amaya (Forward), Robert Isaacson (catalogue and selection): William Adolphe Bouguereau. New York: New York Cultural Center, 1974.
• John Russell: Art: Cultural Center Honors Bouguereau. In New York Times, 1974.
• Louise d 'Argencourt and Douglas Druick: The Other Nineteenth Century. Ottawa: The National Gallery of Canada, 1978.
• James Harding: Les peintres pompiers. Paris: Flammarion, 1980.
• „The Bouguereau Market“. The Art newsletter. 6 януари 1981. pp. 6 – 8.
• Louise d'Argencourt and Mark Steven Walker: William Bouguereau. Montreal, Canada: The Montreal Museum of Fine Arts, 1984.
• Robert Rosenblum and H.W. Janson: 19th Century Art. New York: Harry N. Abrams, 1984.
• Michael Gibson: Bouguereau's „Photo-Idealism“. In International Herald Tribune, 1984.
• Grace Glueck: To Bouguereau, Art Was Strictly "The Beautiful. In The New York Times, 1985.
• Cécile Ritzenthaler: L'école des beaux art du XIXe siècle. édition Mayer, 1987
• Exhibition catalogue William Adolphe Bouguereau, L'Art Pompier. Borghi & Co., New York, 1991.

Вижте също

• Ар нуво

Външни препратки

• В Общомедия има медийни файлове относно Уилям Адолф Бугеро
• ((en)) Биография и 288 творби на Бугеро в Bouguereau.org
• ((en)) Галерия на Бугеро в MuseumSyndicate.com
• ((en)) Биография в Ibiblio.org